Енциклопедията на билките на Билена описва лечебните растения, които се използват в българската народна медицина – за какво помага всяка билка, как се приготвя и кога не бива да се приема. Изберете буква от азбучния указател.
Как да използвате енциклопедията
- По билка – всяка статия съдържа латинското име, описание и къде расте, кога се събира, начин на приготвяне (запарка, отвара, тинктура) с количества и противопоказания.
- По оплакване – в Азбучник на болестите са състоянията (напр. безпокойство, запек) и билките, които народната медицина препоръчва при тях.
- Безопасност – билките имат действие и могат да взаимодействат с лекарства. При хронично заболяване, бременност, кърмене и при деца се посъветвайте с лекар или фармацевт.
Билки от А до Я
А Б В Г Д Е Ж З И К Л М Н О П Р С Т У Х Ц Ч Ш Я
А
- Арника Арниката лекува кожни инфекции, кървящи рани, артрит, пародонтоза, сърдечна невроза, болест на Бюргер, ангиопатии, Кръвоспиращо, жлъчегонно, съдоразширително, възбуждащо нервната система. В народната медицина се използва при маточни кръвоизливи, задух, бронхит, диабет и др
- Арония Аронията има противосклеротично, капиляроукрепващо, противовъзпалително, температуропонижаващо и хипотензивно, отглежда се лесно в домашната градина.
Б
- Бел лук → Чесън
- Билка на свети Йоан → Жълт кантарион
- Борови Връхчета Поради богатото съдържание на етерично масло боровите връхчета упражняват противовъзпалително, пресушаващо бронхиалните секреции, слабо противомикробно, антисептично, както и противогнилостно действие. Имат още известно спазмолитично,…
- Боровинка Боровинките (Vaccinium) са род покритосеменни растения от семейство Пиренови (Ericaceae). Включва около 450 вида храсти, разпространени главно в по-хладните части на Северното полукълбо. В…
- Босилек Босилека успокоява душата и тялото, усилва сърдечната дейност, облекчава детските диарии. Етеричното масло на босилека има седативно, противомикробно, противогърчово и противокашлично действие
- Бъз Бъз (Sambucus) е род двусемеделни растения от около 30 вида, основно разпространени в умерения пояс на северното полукълбо, но има и в южното. Повечето…
- Бъзак Бъзакът (Sambucus ebulus) е отровно тревисто растение от семейство Бъзови, различно от черния бъз. Плодовете и коренът са отровни. В народната медицина се използва главно външно; вътрешна употреба не се препоръчва.
- Бял пелин → Пелин
- Бял пипер → Черен пипер
- Бял равнец Белият равнец (Achillea millefolium) - растение, типично за Северното полукълбо. Познато е с множеството си употреби като билка. Разпространение. Европа, Северна Азия, Пакистан, Балканския…
- Бял синап → Синап
- Бяла имела Бяла имела (Viscum album) е вечнозелено полупаразитно растение по клоните на дърветата. В народната медицина се използва при високо кръвно, но е отровна - вътрешно само като лекарство и по лекар. Не е доказано средство срещу рак.
- Бяла липа → Липа
- Бяла ряпа → Ряпа
- Бяла черница → Черница
В
- Валериана Валерианата (дилянка, Valeriana officinalis) е многогодишно растение, чийто корен според EMA се използва при леко нервно напрежение и за по-лесно заспиване. Може да причини сънливост - след прием не се шофира.
- Великденче Великденче - при остър и хроничен бронхит, бронхиектазии, пиелонефрит, простатит, хроничен хепатит, Хипертонична болест, екземи
- Вонящ бъз → Бъзак
- Върба Дърво с тъмносива, дълбоко напукана кора, високо до 25-30 м. Младите клонки на върха със сребристи власинки, по - късно голи. Листата ланцетни, последователни, дълго заострени, дълги 5-12 с,. широки 1-3 см, по ръба ситно назъбени, покрити от двете страни или само отдолу със сребристи власинки, с малки прилистници (1.5- 2.0 см), които са тясно ланцетни, жлезисти, рано опадащи. Листните дръжки къси, на върха с 1-2 жлези. Цветовете събрани в цилиндрични реси. развиващи се едновременно с листата и без околоцветник. Ресите с мъжки цветове са дълги до 7 см и дебели до 1 см, с жълтеникави или зеленикави продълговати прицветници. Тичинките 2, свободни, два пъти по-дълга от прицветниците. Женските реси са дълги до 5 см и дебели до 0,5 см. Плодът кутийка, дълга до 5 мм.
- Върбинка Върбинка се използва при простудни заболявания, ревматизъм, невралгии, главоболие, холецистопатия, камъни в бъбреците, пародонтоза гнойни рани, полова слабост, нервна и физическа преумора, изтощение, отпадналост, анемия, чернодробни заболявания, нередовна менструация
Г
- Глухарче Taraxacum officinale Web Местообитание в България: У нас билката се среща в над 10 разновидности и е разпространена в почти в цялата страна. Расте…
- Голям репей → Репей
- Голяма коприва → Коприва
- Горска ягода → Ягодови листа
- Горун → Дъбови кори
- Горчив кестен → Див кестен
- Горчив пелин → Пелин
- Горчица → Синап
- Градински невен → Невен
- Градински спанак → Спанак
- Градински чай Отвара от градински чай се пие при сърдечносъдови проблеми, вятър в корема и диария, в комбинация с Живовлек – при язви в стомаха. Отвара от корените се ползва при нощно напикаване. Отвара от няколко стръка се пие при задух. Против шарка и тифус се пие отвара от Градински чай и Жълт кантарион. Запарка от Градински чай във вино се ползва при налагане на гнойни рани, натъртено, навехнато, подагра и ревматизъм. Отвара от Градински чай, Живовлек и Камшиче се пие при кръвохрачене и повръщане на кръв, дизентерия, продължителна менструа- ция, припадъци, сърцебиене, като пикочогонно и жлъчогонно средство.
- Грецки орех → Орех
Д
- Двудомна коприва → Коприва
- Джоджен → Мента
- Див кестен Див кестен (Aesculus hippocastanum) е дърво от семейство Сапиндови. Екстракт от семената се използва при тежест и подуване на краката и разширени вени. Суровите семена са отровни - вътрешно само готови лекарствени форми.
- Дива роза → Шипка
- Дива цикория → Цикория
- Дива ягода → Ягодови листа
- Дилянка → Валериана
- Дребнолистна липа → Липа
- Дренки → Дрян
- Дрян Дрян (Cornus mas) е храст или ниско дърво от семейство Дрянови. Плодовете - дренките - са кисели и стипчиви; в народната медицина се използват при разстройство, за апетит и при простуда.
- Дуда → Черница
- Дъб → Дъбови кори
- Дъбови кори Дъбовите кори са кората на млади клонки от летен дъб, горун и космат дъб (семейство Букови). Отварата е силно стипчива - използва се при леко разстройство, възпаления в устата и на кожата и при хемороиди.
- Дървено масло → Зехтин
Е
- Едролистна липа → Липа
- Ехинацея Ехинацеята (Echinacea purpurea) е многогодишно растение от семейство Сложноцветни. Според EMA пресният сок от надземната част се използва краткотрайно, до 10 дни, за профилактика и лечение на настинка. Не при алергия към сложноцветни и при автоимунни болести.
Ж
- Жълт кантарион Жълт кантарион (Hypericum perforatum) е билка от семейство Звъникови. Стръкът се пие като запарка при умствена умора и неспокоен сън, а маслото се маже на малки рани. Взаимодейства опасно с много лекарства.
З
- Звъника → Жълт кантарион
- Зелени орехи → Орех
- Зехтин Зехтинът е маслото от плодовете на маслината (Olea europaea), семейство Маслинови. В билкарството е основа за маслени извлеци като жълт кантарион в зехтин; в народната медицина се използва при запек, суха кожа и за масажи.
- Зимен дъб → Дъбови кори
И
- Имела → Бяла имела
- Индийско орехче Индийското орехче е семето на тропическото дърво Myristica fragrans (семейство Миристикови). Използва се като подправка, традиционно и при газове и лошо храносмилане. В големи количества е отровно заради миристицина.
- Исоп Исоп (Hyssopus officinalis) е ароматен полухраст от семейство Устноцветни. Запарката от стръка се използва традиционно при кашлица и лошо храносмилане. Етеричното масло може да предизвика гърчове - не при епилепсия и бременност.
К
- Календула → Невен
- Конска опашка → Хвощ
- Конски кестен → Див кестен
- Коприва Коприва (Urtica dioica) е многогодишно парливо растение от семейство Копривови. Листата се пият като запарка за повече урина при леки пикочни оплаквания и при леки болки в ставите, а коренът - при увеличена простата.
- Копринена черница → Черница
- Космат дъб → Дъбови кори
- Кромид → Лук
- Кукуряк Кукуряк (Helleborus odorus W. K) Български народни наименования: Бабатура, Бамбатула, Вонещ кукуряк, Зелен кукуряк, Кукурин, Кътник, Ведрица, Кукуряк, Миризлив кукуряк (прев.), Смукалник, Скреж, Папийна…
- Кучешка роза → Шипка
Л
- Лайка Лайка - Matricaria chamomilla L Български народни наименования:Белиочи,Болиоч,Подрумче,Енево цвете, Роман, Папачка, Бяла рада, Въртипоп, Друмиче, Бяла ку- кулайка, Лай-лайкучка, Боливач, Попадийка, Белоочица и др. Разпространение.…
- Лепка → Бяла имела
- Лепка → Репей
- Летен дъб → Дъбови кори
- Лечебен исоп → Исоп
- Лечебен невен → Невен
- Лечебна дилянка → Валериана
- Лечебна маточина → Маточина
- Лимон Лимонът (Citrus × limon) е цитрусов плод от семейство Седефчеви. В народната медицина сокът с мед и топла вода се пие при простуда, грип и болно гърло, а лимонът е източник на витамин C.
- Лимонова мелиса → Маточина
- Липа Липата (Tilia) е дърво от семейство Липови, чиито цветове се пият като чай. EMA признава липовия цвят за традиционно средство при симптоми на настинка и при леки симптоми на психическо напрежение.
- Липов цвят → Липа
- Лук Лукът (Allium cepa) е зеленчук от семейство Амарилисови. В народната медицина сироп от лук се пие при кашлица, а печен или настърган лук се слага като компрес при цирей и болка в ухото.
М
- Маслиново масло → Зехтин
- Маточина Маточина (Melissa officinalis) е ароматна билка с лимонов мирис от семейство Устноцветни. Листата се пият като запарка при леко нервно напрежение, неспокоен сън, подуване и газове.
- Мащерка Чай от Мащерка се пие при кашлица, болки в стомаха, смущения в храносмилането, неприятен дъх в устата. Билката е особено полезна при нервни болести, безсъние, страхове и уплаха. Мащерката се прилага като обездвижващи превръзки при счупено, пукнато и изкълчено. Препоръчва се при червен вятър, женски болести, жлези, пясък в бъбреците. При болки в очите се прави парна баня от равни количества Мащерка и Равнец. При зъбобол се прави жабуркане с отвара от 8–10 стръка Мащерка и корени от Черен оман. Отвара от Мащерка и Чубрица се пие вместо вода при охтика. Мащерката се цени като сигурно средство при шап. Със силна отвара от нея се мият раните на заболелите животни.
- Мед Медът е пчелен продукт, който медоносната пчела (Apis mellifera) прави от нектара на цветовете. В народната медицина се използва при кашлица, болно гърло и простуда и външно при рани. Не се дава на бебета под 1 година - риск от ботулизъм.
- Мелиса → Маточина
- Мента Мента (Mentha × piperita) е ароматна билка от семейство Устноцветни. Листата се пият като запарка при подуване, газове и тежест след хранене.
- Мечо грозде Мечото грозде (Arctostaphylos uva-ursi) е вечнозелено храстче от семейство Пиренови. EMA признава листата му за традиционно средство при леки повтарящи се инфекции на долните пикочни пътища при възрастни жени - не повече от 1 седмица.
- Мурсалски чай Диворастящ и култивиран, Мурсалският чай е широко използван предимно за облекчаване на симптомите на белодробни заболявания като кашлица от различен произход и стомашно разстройство
- Мускатово орехче → Индийско орехче
Н
- Невен Невен (Calendula officinalis) е градинско растение от семейство Сложноцветни с оранжеви цветове. Цветовете се използват външно - като компрес и мехлем при леки кожни възпаления и малки рани, и като гаргара при възпалено гърло.
О
- Обикновено подъбиче → Подъбиче
- Орех Орехът (Juglans regia) е дърво от семейство Орехови. Отвара от листата се използва външно при леки кожни възпаления и силно потене на ръцете и краката. Зелените орехи и ядките са в много народни рецепти.
П
- Паричка Паричка Bellis perennis L. Български народни наименования. Очица, паричка, туртички, арнаут, бяла марта, дребна лайкучка, дребно кокиче, енево цвете, ергенска сълза, маргаритар, момина сълза, оченца,…
- Парлива коприва → Коприва
- Пелин Пелинът (Artemisia absinthium) е силно горчива билка от семейство Сложноцветни. Според EMA запарката се използва кратко при слаб апетит и леки стомашни оплаквания, само от възрастни. Съдържа туйон - не при бременност и кърмене.
- Пипер на зърна → Черен пипер
- Пиперна мента → Мента
- Подъбиче Подъбиче (Teucrium chamaedrys) е горчива билка от семейство Устноцветни, в народната медицина за апетит и храносмилане. Има доказани случаи на тежко увреждане на черния дроб - вътрешно не се пие без лекар.
- Полски хвощ → Хвощ
- Пурпурна ехинацея → Ехинацея
- Пчелен мед → Мед
Р
- Репей Репей (Arctium lappa) е двугодишно растение от семейство Сложноцветни. Коренът се пие като запарка за повече урина, при временна загуба на апетит и при мазна (себорейна) кожа - традиционна употреба според EMA.
- Риган Ригана има антисептично, противовъзпалително, отхрачващо и нервноуспокоително действие. Стимулира секрецията на потните, храносмилателните и бронхиалните жлези. Има изразено сънотворно действие. Потиска половата възбуда
- Розмарин Розмаринът (Rosmarinus officinalis) е вечнозелен ароматен храст от семейство Устноцветни. EMA признава листата за традиционно средство при лошо храносмилане и леки спазми, а като добавка за вана - при леки мускулни и ставни болки.
- Росмарин → Розмарин
- Ряпа Ряпа (Brassica rapa) е кореноплоден зеленчук от семейство Кръстоцветни, роднина на зелето. В народната медицина - варена при кашлица и пресипнал глас, настъргана за компреси. Не е черната ряпа - тя е друго растение.
С
- Синап Синап (Sinapis alba, Brassica nigra) е растение от семейство Кръстоцветни, от чиито семена се прави горчица. В народната медицина - синапени лапи и бани за крака при простуда и болки. Външно може да изгори кожата.
- Синя жлъчка → Цикория
- Сминдух Сминдух има апетитовъзбуждащо и болкоуспокояващо действие, понижава кръвната захар, засилва половата активност. Усилва обмяната на веществата и силите на организма
- Смрадлика Затягащо, противовъзпалително, антисептично. Поради високото си съдържание на дъбилни вещества смрадликата е растението с най-силно проявена затягащо и противовъзпалително действие. В по-големи дози понижава кръвното налягане. Стимулира зарастването на повърхностни рани и язви в стомаха и дебелото черво. Влияе противовъзпалително и при засягане на бъбречните легенчета
- Спанак Спанак (Spinacia oleracea) е листен зеленчук от семейство Щирови. В народната медицина - пролетна храна при умора, слабокръвие и запек. Съдържа много оксалати и витамин K - внимание при бъбречни камъни и варфарин.
- Сребролистна липа → Липа
- Стар лук → Лук
Т
- Тревист бъз → Бъзак
- Трендафил Трендафилът (Rosa multiflora) е вид роза, известна още под наименованието японска роза. Родината и е Източна Азия, Китай, Япония и Корея Трендафилът е многогодишен…
У
- Ува-урси → Мечо грозде
Х
- Хвощ Полският хвощ (Equisetum arvense) е спорово растение от семейство Хвощови. EMA го признава за традиционно средство за увеличаване на урината при леки пикочни оплаквания и външно при повърхностни рани. Да не се бърка с отровния блатен хвощ.
- Хисоп → Исоп
- Христова кръв → Жълт кантарион
Ц
- Цикория Цикория (Cichorium intybus) е горчива билка със сини цветове от семейство Сложноцветни. Коренът се пие като чай при тежест, подуване и бавно храносмилане и при временна загуба на апетит - традиционна употреба по EMA.
Ч
- Червен лук → Лук
- Черен пипер Черен пипер (Piper nigrum) е тропическа увивна лиана от семейство Пиперови, чиито изсушени неузрели плодове са подправка. В народната медицина - за апетит, храносмилане и затопляне при простуда.
- Черен синап → Синап
- Черна ряпа Черна ряпа (Raphanus sativus var. niger) е люта зимна ряпа от семейство Кръстоцветни, роднина на репичките. В народната медицина - сок с мед при кашлица и бронхит и сок за жлъчката. Не е обикновената ряпа.
- Черница Черница (Morus alba, Morus nigra) е дърво от семейство Черничеви. В народната медицина сокът от черна черница е за гаргара при възпалено гърло, а чаят от листа на бяла черница - помощно средство при висока кръвна захар.
- Чесън Чесън (Allium sativum) е луковично растение от семейство Лукови. Според EMA - традиционно при простуда и като помощно средство за предпазване от атеросклероза. Засилва кървенето - внимание с варфарин и преди операция.
Ш
- Шипка Шипката (Rosa canina) е бодлив храст от семейство Розоцветни. Плодовете ѝ се пият като чай или отвара - традиционно при умора, настинка и като източник на витамин C. Косъмчетата в плодовете дразнят, затова чаят се прецежда добре.
Я
- Ягодови листа Ягодовите листа са листата на горската ягода (Fragaria vesca) от семейство Розоцветни. EMA ги признава за традиционно средство при лека диария и за увеличаване на урината при леки пикочни оплаквания.
Често задавани въпроси
Каква е разликата между запарка и отвара?
Запарката се прави от листа и цветове: билката се залива с вряла вода и престоява покрита 10-15 минути. Отварата се прави от корени, кори и семена: билката се вари на слаб огън 10-30 минути. Точното количество е описано в статията за всяка билка.
Безопасни ли са билките?
Повечето билки са безопасни в обичайни количества, но не всички. Някои (например жълтият кантарион) отслабват действието на лекарства, други не са подходящи при бременност. Затова във всяка статия има раздел „Противопоказания и взаимодействия“.
Кога е най-добре да се събират билките?
Листата – преди цъфтежа, цветовете – в началото на цъфтежа, корените – напролет или наесен. Събират се в сухо време, далеч от пътища, и се сушат на сянка на проветриво място. Повече: Събиране и подготовка на билките.
Как да изберем билка при оплакване?
Намерете оплакването в Азбучник на болестите – там са изброени билките, които се използват при него, с линк към всяка. Прочетете противопоказанията, преди да започнете, и при продължителни оплаквания потърсете лекар.
Източници и обновяване
Статиите се основават на монографиите на Европейската агенция по лекарствата (EMA, Комитет по билкови лекарствени продукти), на справките на NCCIH (САЩ) и на „Специализирана енциклопедия на лечебните растения в България“ (ред. Ст. Николов, 2006). Всяка статия посочва своите източници и датата на последното обновяване. Информацията е справочна и не замества съвет от лекар или фармацевт.
