Градински чай/Салвия

Градински чай

Местообитание в България:

У нас билката се среща като диворастящо растение из по-топлите райони на страната, в Южна и Югоизточна България. Отглежда се и в градините, като цвете.

Описание:
Градински чай/Салвия
Градински чай/Салвия

Двугодишно или многогодишно полухрасто- видно растение. Коренът е силно развит, проникващ дълбоко в земята. Стъблата са многобройни, високи 80–100см, четириръбести, разклонени, по-нагоре тревисти, отдолу вдървени, обикновено сиво-кафяви на цвят. Листата са срещуположни по два, заострени, брадавичесто грапави отгоре, почти сиви, с бели жилки. По-младите листа са сиво влакнести, а по-старите – зелени, повече от горната страна. Цветовете са едри, с виолетово до 3 см дълго венче, разположени по 6 до 12 в прешлени. Чашката е с фуниевидно заострени дялове, звънчеста, двуустна. Горната устна е с три, а долната – с две зъбчета. Венчето е тръбесто, с власинки отвътре. Тичинките са 2, със силно извити дръжки. Плодът е съставен от 4 орехчета, разпадащи се при узряване. Билката може да се култивира

Използваеми части:

Малко преди цъфтене се берат връхните с цвета и долните облистени части на растението

Време на събиране:

Май – ноември

Състав на билката:

Съдържа етерично масло до 2,5 %, в състава на

което влизат цинеол, алфа-пинен, салвен, борнеол, d-камфор, цедрен. Дрогата съдържа още сапонини, катехини, малко тритерпени и др. В семената се съдържа изсъхнало масло, в състава на което влиза глицеридът на линолевата киселина. Листата съдържат още алкалоиди, флавоноиди, олеанолова киселина, уваол и парадифенол. Растението съдържа и витамини- те С, РР и А.

Лечебно действие:

Противовъзпалително, кръвопречистващо, антибактериално, регулира секреторните функции на организма, запичащо действие

Употреба:

Градинският чай е познат като лекарствено средство още от древността.

Употребява се при ангина, бронхит, мъчителна кашица, ларингит, грип. Виене на свят, припадъци, слаби нерви, парализа. Ревматизъм, тендовагинит, артрит. Мастопатия, треперене на крайниците. Нощно изпотяване и нощно напикаване. Дрогата намира приложение при стомашно-чревни заболявания, язви, гастрити, колити, диария, хемороиди, чернодробни възпаления, жлъчни и бъбречни страдания. С успех може да се ползва при отбиване на детето за намаляване млякото на кърмачката. Употребява се също при пролетна умора, безсъние, диабет.

Начини на употреба:

Вътрешно: 2 чаени лъжички ситно нарязана дрога се залива с 400 мл вряща вода, оставя се да кисне докато изстине, след което се прецежда и се пие през 2–3 часа, по една супена лъжица. Може да се употребява и във вид на тинктура от 70 % спирт и дрога, в отношение 10 : 2, като се приемат по 15–20 капки в 50 мл вода, 3–5 пъти дневно.

Външно: За налагане при бяло течение, рани, обриви, екземи, гнойни огнища на венците, навяхвания, ужилвания от насекоми, разтривки след боледуване.

Билката не е токсична!

Българска традиционна употреба:

Отвара от градински чай се пие при сърдечносъдови проблеми, вятър в корема и диария, в комбинация с Живовлек – при язви в стомаха. Отвара от корените се ползва при нощно напикаване. Отвара от няколко стръка се пие при задух. Против шарка и тифус се пие отвара от Градински чай и Жълт кантарион. Запарка от Градински чай във вино се ползва при налагане на гнойни рани, натъртено, навехнато, подагра и ревматизъм. Отвара от Градински чай, Живовлек и Камшиче се пие при кръвохрачене и повръщане на кръв, дизентерия, продължителна менструа- ция, припадъци, сърцебиене, като пикочогонно и жлъчогонно средство.

 

Важно:

Да не се употребява от бременни

Да не се употребява от деца

Синоними:
Салвия, Божигробски босилек, Градински чай, Рожково биле, Теменче, Божо дърво, Ада чай, Жълфия, Ливанче, Лекарски бъзовлек, Мезлеке, Шалфей, Чайче, какула, конски босилек
Scroll to Top