Лимон

Лимонът (Citrus × limon (L.) Osbeck) е вечнозелено цитрусово дърво от семейство Седефчеви (Rutaceae), чиито кисели жълти плодове се използват в храната и в народната медицина. Традиционно лимонов сок с мед и топла вода се пие при простуда, грип и болно гърло, а пресният лимон е източник на витамин C. Няма монография на EMA – употребата е народна и хранителна.

Описание и къде расте

Лимонът е невисоко вечнозелено дърво или храст с бодливи клонки и кожести, лъскави, ароматни листа. Цветовете са бели, отвън леко розови, много ароматни. Плодът е яйцевиден, с жълта ароматна кора, богата на етерично масло, и кисела сочна вътрешност.

Родината на лимона е Югоизточна Азия; днес се отглежда в Средиземноморието и в субтропичните области по света. В България не вирее на открито – отглежда се като саксийно растение, а плодовете са внос.

Кога и как се събира и суши

• Части: плодът – сок, кора (лимонова кора), етерично масло от кората.
• Кога: в страните на произход – през по-голямата част от годината, според сорта.
• Сушене на кора: от измити, нетретирани лимони се обелва тънко жълтата част на кората (без бялата) и се суши на сянка, на тънък слой.
• Съхранение: пресните лимони – на хладно; сушената кора – в затворен стъклен буркан, на тъмно. Купешките лимони често са с восък и обработени – преди да използвате кората, ги измийте добре с топла вода или избирайте нетретирани.

Как се приготвя

• Лимон с мед: сок от лимон и мед в чаша топла (не вряла) вода – при простуда и болно гърло. Количествата са на вкус.
• Лимонада: сок от лимон, разреден с вода; пие се свежа.
• Билкови чайове: резен лимон или малко сок в запарка от липа, мащерка или мента, след като е поизстинала.
• Сушена кора: малко количество в чаеве и сладкиши – за аромат и при лошо храносмилане.
• Външно (народна медицина): разреден лимонов сок върху брадавици и пигментни петна; гаргара с разреден сок при болно гърло.

При какви оплаквания се използва

Признато от EMA: няма монография на EMA за лимон.

В народната медицина и като храна:
– простуда, грип и катар на горните дихателни пътища – с мед и топла вода
– възпалено гърло, фарингит – гаргара с разреден сок
– хиповитаминоза и авитаминоза – пресен лимон като източник на витамин C
– гадене – мирисане на прясна кора, няколко глътки вода с лимон
– брадавици – външно, с лимонов сок
– лош дъх

При висока температура повече от 3 дни, затруднено дишане или силна болка в гърлото – към лекар.

Противопоказания и взаимодействия

• Стомах: при гастрит, хиперацидитет, язва и рефлукс лимоновият сок може да засили болките и киселините.
• Зъби: киселината разяжда емайла – след лимонов сок изплакнете устата с вода; не мийте зъбите веднага.
• Кожа и слънце: лимонов сок и кора върху кожата преди излагане на слънце могат да предизвикат изгаряне и тъмни петна (фитофотодерматит). Външно – вечер и без слънце.
• Алергия: при алергия към цитрусови плодове – не.
• Деца: като храна – разреден; при малки деца киселият сок дразни устата и кожата около нея. Мед с лимон – не за бебета под 1 година (заради меда).
• Бременност и кърмене: като храна – обичайно.
• Лекарства: при лекарства, които се приемат на гладно, и при постоянна терапия – посъветвайте се с лекар или фармацевт преди ежедневни „лимонови кури“.

Често задавани въпроси

Помага ли вода с лимон на гладно?
Народната медицина я препоръчва за „прочистване“ и храносмилане. Научни доказателства за специален ефект няма; при гастрит и киселини може да навреди.

Лимон с мед помага ли при настинка?
Традиционно – да, облекчава болното гърло и е приятна топла напитка. Не лекува настинката, но я прави по-поносима. Медът се слага в топла, не вряла вода.

Губи ли се витамин C при гореща вода?
Витамин C е чувствителен на висока температура. Затова лимонът се слага в поизстинал чай или в топла, не вряла вода.

Свързани билки и статии

• Мед – класическата двойка при простуда
• Лук – при кашлица и простуда
• 24 ползи от лимона, за който не знаехте
• Естествени антибиотици за всеки ден

Източници

1. Николов, Ст. (ред.) Специализирана енциклопедия на лечебните растения в България. София: Труд, 2006.
2. Петков, В. Съвременна фитотерапия. София, 1982.

Информацията е справочна и не замества съвет от лекар или фармацевт.

Обновено: 4 ноември 2026 · Автор: Никола