Риган (Origanum vulgare)

Риган

Риган

Origanum vulgare L.

Местообитание в България:

У нас се среща по тревисти места и храсталаци, в каменисти местности, горски сечища и редки гори, в цялата страна до 2000 м надм. вис.

Описание:

Многогодишно тревисто растение,с пълзящо коренище, от което се развиват нови стъбла. Стъблата са жилави, дълги до 60 см, изправени, четириръбести, повечето разклонени в горната

Риган (Origanum vulgare)
Риган (Origanum vulgare)

си част. Листата са срещуположни, продълговати, с леко влакнести къси дръжки, до яйцевидно продълговати, 2–4 см дълги и 0,8–2,5 см широки, обикновено целокрайни или неясно назъбени, на върха заострени с власинки и приседнали жлези. Цветовете са събрани в пазвите на едри, керемидообразни, припокриващи се виолетови прицветници така, че образуват класчета, разположени като метлица. Чашката е звънчеста, с 5 еднакви зъбеца и с пръстен от власинки при отвора. Венчето е неясно двууст- но с врязана горна и 3-делна долна устна. Тичинките са 4. Прицветниците са обагрени в лилаво, рядко в зелено, и са по-дълги от чашката. Плодът е съставен от 4 овални, гладки, тъмнокафяви орехчета.

Използваеми части:

Цъфтящите и облистени части на растението. При бране с остро ножче се отрязват горните цъфтящи части на растението – до 20 см от върха.

Трябва внимателно да се бере, да не се скубе с коренището!

Време на събиране:

Юни-Август

Състав на билката:

 

Съдържа до 1,2 % етерично масло, в състава на което влизат тимол и кавракол, сесквитерпени, геренилацетат и др. Дрогата съдържа още дъбилни вещества, флавоноиди – производни на лутеолина, диосметина и апигенина

Лечебно действие:

Антисептично, противовъзпалително, отхрачващо и нервноуспокоително. Стимулира секрецията на потните, храносмилателните и бронхиалните жлези. Има изразено сънотворно действие. Потиска половата възбуда.

Употреба:

При възпаление и болки в стомаха и коремната област, чернодробни и жлъчни болести, запек, лошо храносмилане. Диабет. При остър и хроничен бронхит, трахеит, грип, магарешка кашлица, болки в ушите, коклюш. При болезнена менструацията, нервност, възбуденост, безсъние и др. Установено е противоглистното действие на билката. Употребява се при екземи, особено за малки деца, във вид на бани. Също така при рани, лишеи и обриви

Начини на употреба:

Вътрешно: 3–4 супени лъжици ситно нарязан риган се залива с 650 мл вряща вода, оставя се кисне, докато изстине, след което се прецежда и се пие 2–3 пъти дневно, по 200 мл. Може да се употребява и във вид на тинктура от 70 % спирт и 20 % билка, като се приемат по 20 капки в 50 мл вода, 3 пъти дневно. Успешно приложение намира и масленият извлек от билката: 2–3 капки, 2–3 пъти дневно.

Външно: За бани: 20–40 г ситно нарязана дрога се залива с 1 л вряща вода, след изстиване запарката, се прибавя към водата за баня.

 

Българска традиционна употреба:

Риганътебилка, която е позната и използвана още в древността от времето на траките. Растението се бере по време на цъфтеж и се ползва от нашия народ през цялата година. Отварата от риган се ползва при: диария, дизентерия, сърцебол, болести на черния дроб и жлъчката, кашлица, газове в корема, за пречистване на кръвта. Със сварената билка се налага при сърцебол, гърлобол, зъбобол, рани и екземи. Ползва се и масленият извлек от билката, добит чрез варене на листата.

Синоними:
Балкански чай, Вранилова трева, Горски чай, Кеклич, Маеран, Овчарски босилек, Ориган, Риганова трева, Черновръх
bg_BGБългарски
Превъртете до върха