Босилек - bilena.eu

Oсimum basilicum

Местообитание в България:

Според непотвърдени данни у нас билката е пренесена от Аспаруховите българи. Босилекът съпътства постоянно живота на истинските българи, отглежда се във всяка къща. Расте вечно, неизкоренимо върху Христовия гроб, за да го сочи като небесно знамение. Босилекът се сади и отглежда у нас по градините или саксийно по домовете.

Описание:

Едногодишно тревисто растение с приятен, характерен аромат. Стъблата са дълги 30–50 см, четириръбести, разклонени от основата. Листата са срещуположни, с дълги дръжки, яйцевидни, 3–5 см дълги и 2–2,5 см широки, почти целокрайни или с редки зъбчета. Съцветието е прекъснато, класовидно, образувано от малкоцветни прешлени. Цветовете са бели, по-рядко розови. Тичинките са 4, две по-дълги и две по-къси, извити надолу, стърчат навън от венчето. Плодът при узряване се разпада на 4 черно-кафяви орехчета

Използваеми части:

Листа и цветове. Отрязва се с остро ножче ця- лата облистена част до 20–25 см от върха надолу, винаги при обилен цъфтеж

Време на събиране:

Юни – август

Състав на билката:

Съдържа ок. 1,5 % етерично масло, в което влизат метил халвикол, линалоол, цинеол, еугенол, гераниол, р-цимол, мирцен. Съдържа още дъбилни вещества, един гликозид, един сапонин, минерални соли, органични киселини и др

Лечебно действие:

Успокоява душата и тялото, усилва сърдечната дейност, облекчава детските диарии. Етеричното масло на босилека има седативно, противомикробно, противогърчово и противокашлично действие

Употреба:

При хрема, ангина, уроинфекции, , колит, невралгии, диабет, язва, пародонтозавъзпаление на устната кухина, зъбобол, хроничен бронхит, задух и астма. Безсъние. Ползва се и при нефрит, възпаление на простатата, болки при уриниране, чревни инфекции, метеоризъм. Помага при гной в средното ухо и парадонтоза. Външно се използва за промивки при екземи, рани, гной в ушите, гърлобол.

Начини на употреба:

Вътрешно: 50 г ситно нарязана дрога се залива с литър и половина вряща вода, оставя се да кисне, докато изстине, след което се прецежда и се пие 2–3 пъти дневно по 100 мл – дневна доза 300 мл. Същата запарка се ползва за гаргара и за налагане при отоци и екземи. Може да се употребява и във вид на тинктура от 70 % спирт и 10 % дрога, като се приемат по 20 капки в малко вода, 3 пъти дневно.

Външно: Под формата на лапи при екземи, рани, гърлобол, възпаление на средното ухо. Дрогата не е токсична, но в големи дози силно дразни лигавиците!

Българска традиционна употреба:

Босилекът е градинско цвете с много дребни, бели цветове и силна, приятна миризма, която се запазва и при изсушаването му. Тя му дава предимство пред другите цветя, с които е в спор за хубост (Аления, едроцветен Божур, Здравец). Босилекът се отглежда почти във всяка къща и съпътства българина през целия му живот, защото е цвете, от което бяга всяко зло. Той е възпят в народните песни, най-вече с епитетите „ситен, дребен“ и „ран“. Споменава се и „гръцки босилек“, който е с по-едри цветове, но в обичаите и обредите се предпочита дребният. Босилекът се използва свеж или изсушен, но задължително цъфнал. Смятан е за „Христово цвете“, „кръстно цвете“. Той расте неизкоренимо върху Христовия гроб, за да го сочи като небесно знамение. В Бургаско се вярва, че Босилекът помага да се види небесният свят в нощта срещу Коледа, защото тогава небето се разтваря пред очите на праведните. Жена, която иска да види чудото, опича кравайче и забучва в него стрък сух Босилек. Ако е праведна, до сутринта той се разлиства и тя вижда отвореното небе.

В Сливен има поверие, че това е единственото цвете, което отива на небето. Босилекът има важно място в направата на човек от растения. Девет сестри страстно желаели да имат брат и направили човекоподобна фигура от пън, като за ръце поставили Босилек и я облекли в мъжки дрехи. Господ чул горещите им молби, вдъхнал душа на фигурата и така тя се превърнала в мъж.

Босилекът придава допълнителна сила на баенето, затова баячките го използват по време на обреда или го поставят в близост до себе си. С Босилек правят и развалят магии, особено за връзване, т.е. лишаване от способност за полов контакт. Той се носи в пазвата през Мръсните дни за защита от зли сили. Билката е до леглото на лехусата, дават и да пие настойка от нея със захар при тежко раждане. Използват я във водата за къпане на бебето до 40–ия ден и в обредното очистване на лехусата и семейството при българомохамеданите. Върху стрък Босилек се суши плацентата при раждане на дете с „риза“. Тя пази от куршум.

Босилекът се свързва с младостта и чистотата и в народните песни босилековата китка е синоним на младоженец. Китки от Босилек се носят от момите, за да привличат към себе си ергените и за здраве. Те се разменят между млади като офици- ално оповестяване на тяхната любов в знак на бъдеща женитба.

С Босилек, поръсен около умиращ човек, се облекчава агонията му. Поставя се във водата за къпане на мъртвец и в китките, които се слагат при него. Поповете, възприемани като „божии деца“, са погребвани с китки само от Босилек. Когато бременна жена трябва да се прости с мъртвец, тя му занася жълто цвете, а взема Босилек от неговите китки, с който натърква себе си и бебето си след раждането, за да не са жълтеникави като мъртвец. Китки Босилек се раздават на живите за здраве и за да поменат умрелите. Почти във всяка българска къща има сух Босилек, отредено му е най-почетното място – до иконите.

Билката се слага във виното, докато кипи. Тя прогонва всяко зло, но обредно обработеният Босилек има по-голяма предпазна и лечебна сила. На Благовец се убива змия, главата и се напълва със семе от Босилек и се заравя в градината, за да прорасне растението през главата. На Гергьовден се коли черно агне като жертва и китка от растението се натопява в кръвта му. На Благовец носят в църквата Босилек, който се освещава от попа. На Макавей се взема босилекова китка, с която попът ръси по къщите, а нему се дава друга, също от Босилек. Срещу Кръстовден жените носят в църквата китки Босилек, които нощуват там, а на сутрешната празнична служба попът ги освещава и се отнасят вкъщи, поставят се на иконата за лек. Босилек се гори (пуши) в огнището за прогонване на болестите.

С отвара от Босилек в оцет и сол се лекуват нежит и „погълната змия“ (болнавост), а със сок от листата му – ухобол. С клонче Босилек се бърка мехлем от сметана за изгорено.

При грип болният се напушва над сух босилек и трендафил. При треска се пие отвара от Босилек, диви боровинки, семе от коноп, Здравец, корен от ягоди, Змийска хурка, Полски хвощ и семе от лен. При задух се пие отвара от Босилек, праз и Ветрогон. Отвара от Босилек, Вятърничава трева, Самодивски свещи, Чубрица, Лаусничава трева се пие при орама.

При истравци лехусата пие отвара от Босилек, Лобода, мед и семената на всички културни растения в селището. При глисти у деца им се дава кафе, приготвено от ръж и семена от Кърлеж (Рицин), сварени в босилекова вода.

Тригодишен Босилек, заедно с корен от Брош и Ратуров цвят, сварени в тригодишно вино, предизвикват менструация в кри- тическата възраст. С отвара от Босилек, Божур и Трендафил мият лицата на децата за премахване на пъпки. Водна настойка от Босилек и лозови ластари се препоръчва при често припадане. Босилеков извлек в розова вода се капе в очите при очебол. Сополиви деца се кадят със смес от Босилек, см ирна, Срещниче, Дафинови листа и други ароматични треви, донесени от Божи гроб. Заедно с ябълка се използва в състава на капки при болки в очите и др.

Да не се употребява от бременни и кърмачки!

Диабетно болните да спазват стриктна диета при употребата на босилек.
Да не се употребява продължително време.

Име на английски:Basil
Име на немски:Basilicum
Име на немски:herbe royale, Basilie

Свързани статии:

Свързани записи: