Смрадлика

Смрадлика

← Билки от А до ЯЕнциклопедия на Билките

Смрадликата (Cotinus coggygria Scop.) е храст или ниско дърво от семейство Смрадликови (Anacardiaceae). Листата ѝ са богати на дъбилни вещества и имат силно стягащо действие. В българската народна медицина отвара от листата се ползва главно външно – за жабурене при възпалени венци и рани в устата, за компреси и бани при рани, хемороиди и прекомерно потене. Европейската агенция по лекарствата (EMA) няма монография за смрадликата.

Описание и къде расте

Смрадликата е силно разклонен храст, висок обикновено 1-3 m, понякога ниско дърво до около 5 m. Листата са последователни, яйцевидни до почти кръгли, с цял ръб и дълга дръжка; при стриване издават остра миризма, откъдето идва и името. Наесен листата стават ярко оранжеви и червени – затова смрадликата се засажда и като декоративно растение. Цветовете са дребни, зеленикавожълти, в едри разклонени метлици. След прецъфтяването дръжките на безплодните цветове се удължават и покриват с власинки – съцветието заприличва на розово-сив пушек или перука. Цъфти през май-юни.

В България смрадликата е широко разпространена по сухи, каменисти и слънчеви места, в храсталаци и по южните склонове в равнините и предпланините, често на варовити терени.

Кога и как се събира и суши

  • Дрога: листата (Cotini folium).
  • Кога: по време на цъфтежа, май-юни, преди образуването на плодовете.
  • Как: листата се обрулват или откъсват с късата дръжка, без клонки.
  • Сушене: на сянка, на проветриво място, на тънък слой, или в сушилня при температура до 50 °C.
  • Съхранение: в плътни торби или затворени съдове, на сухо и тъмно място.

Как се приготвя

Европейската агенция по лекарствата няма монография с дози за смрадликата, затова тук не се дават количества за вътрешна употреба.
– Отвара за жабурене и компреси: листата се варят кратко във вода, отварата се прецежда и се използва хладка – количествата са в раздел „Народни рецепти“.
– Бани: при прекомерно потене на краката и при хемороиди се правят седящи или локални бани с по-силна отвара.
– Вътрешно: в народната медицина отвара от листата се пие на малки количества при диария – само краткотрайно и не при деца.

При какви оплаквания се използва

Признато от EMA: няма.

В народната медицина:
– възпалени венци, пародонтоза, рани и афти в устата, възпалено гърло – жабурене и гаргара
– хемороиди – седящи бани и компреси
– мокрещи рани, трудно зарастващи и гнойни рани, сърбеж – компреси
– екзема и кожни възпаления, прекомерно потене на краката – бани
– бяло течение – промивки, по лекарско указание
– вътрешно: диария и колит

Стягащото действие се дължи на големия дял дъбилни вещества (танини) в листата. В лабораторни изследвания екстрактите показват антимикробно и противовъзпалително действие; клинични изпитвания при хора почти няма.

Народни рецепти

Рецептите по-долу са от българската народна медицина и не са проверени научно.

  • При рани в устата (по Петър Димков): Димков съветва жабурене преди и след ядене с хладка отвара от смрадлика и лайка – 2 супени лъжици листа от смрадлика се запарват с 400 мл вряла вода и се варят 5 минути на тих огън; добавят се 2 супени лъжици лайка, оставя се да кипне за кратко, сваля се от огъня и след изстиване се прецежда.
  • Компрес при сърбеж на заздравяваща рана (по Петър Димков): 1 супена лъжица листа се вари 10 минути в 300 мл вода; с хладката отвара се правят компреси.
  • При болни зъби и венци (по Васил Канисков): Канисков препоръчва през деня 5-10 пъти жабурене със силна отвара от смрадлика, смесена наполовина с тинктура от прополис (пчелен клей). Не се прилага при алергия към пчелни продукти.
  • При увреждания на вените (по Васил Канисков): Канисков посочва компрес с отвара от смрадлика върху засегнатото място, като една от възможностите наред с хвоща и кората на бялата акация. При зачервяване, затопляне и болка по хода на вената е нужен лекар – възможно е тромбофлебит.

Противопоказания и взаимодействия

  • Вътрешна употреба: смрадликата съдържа много дъбилни вещества – вътрешно се пие само кратко, до няколко дни, и в малки количества. По-продължителният прием дразни стомаха, може да предизвика гадене и запек.
  • Бременност и кърмене: няма данни за безопасност – не се пие; външно – след съвет от лекар.
  • Деца: не се дава вътрешно на деца. Диарията при малки деца бързо води до обезводняване и изисква лекар.
  • Лекарства и желязо: танините свързват желязото и някои лекарства (алкалоиди, сърдечни гликозиди и други) и намаляват усвояването им – ако се пие, отварата се взема поне 2-3 часа преди или след тях.
  • Заболявания: вътрешно не се приема при гастрит, язва, запек и чернодробни и бъбречни заболявания.
  • Кожа: смрадликата е от семейството на отровния бръшлян (Toxicodendron); при чувствителни хора са възможни кожни обриви – преди компрес се прави проба на малка площ.
  • Сигнали за лекар: диария с кръв, висока температура или продължаваща над 2-3 дни, кървене от ануса, рани, които не зарастват.

Често задавани въпроси

Защо смрадликата се нарича „дърво-пушек“?
След прецъфтяването дръжките на съцветията се удължават и покриват с власинки и цялото съцветие заприличва на облак розово-сив пушек.

Може ли да се пие чай от смрадлика?
В народната медицина отвара от листата се пие кратко, на малки количества, при диария. Заради високото съдържание на танини не се пие като ежедневен чай.

С какво помага смрадликата при пародонтоза?
Стягащите танини укрепват и успокояват възпалените венци при жабурене. Това е помощно средство – пародонтозата се лекува при зъболекар.

Свързани билки и статии

Източници

  1. Димков, П. Българска народна медицина. Т. I-III. София: БАН, 1977-1982.
  2. Канисков, В. Съкровищница на българската народна медицина. Т. II, 2013; т. III, 2015.
  3. Николов, Ст. (ред.) Специализирана енциклопедия на лечебните растения в България. София: Труд, 2006.

Информацията е справочна и не замества съвет от лекар или фармацевт.

Нагоре