Смрадлика

Смрадлика

(Cotinus coggygria Scop.)

Расте по сухи и каменисти места и из храсталаците по южните склонове в предпланинските райони.

Листата на растението, които се берат по време на цъфтежа, но никога след оформянето на плодовете. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 50 °С.

Листата на смрадликата съдържат дъбилни вещества, етерично масло и др.

Затягащо, противовъзпалително, антисептично. Поради високото си съдържание на дъбилни вещества смрадликата е растението с най-силно проявена затягащо и противовъзпалително действие. В по-големи дози понижава кръвното налягане. Стимулира зарастването на повърхностни рани и язви в стомаха и дебелото черво. Влияе противовъзпалително и при засягане на бъбречните легенчета

Вътрешно: При диарии, кървящи хемороиди, язвен колит, възпаление на венците (пародонтоза), зъбобол, ангина, заболявания на бъбреците, язва на стомаха и дванадесетопръстника.

Външно: Употребява се за бани при рани, екземи, хемороиди, при потене на краката, за промивки при бяло течение, за налагане на лапи при гнойни рани и циреи, за компреси при младежки пъпки. В смес със сол и нишадър се използва за гаргара при гърлобол и жабурене за заякване на венците.

Начини на употреба:

Вътрешно: 1 супена лъжица от билката се запарва с 500 мл вряща вода. Ври 10 минути. Пие се по 1 кафена чаша преди ядене 3 пъти на ден.

Външно: За бани и компреси – 50 г смрадлика се варят 20 минути в 2 л вода