Шипката (Rosa canina L.) е бодлив многогодишен храст от семейство Розоцветни (Rosaceae), дивата роза на нашите гори и синори. Узрелите ѝ плодове се използват като чай и отвара в народната медицина – при умора, настинка и като естествен източник на витамин C. EMA няма монография за шипката; употребата ѝ е народна и хранителна, а не призната лечебна.
Описание и къде расте
Шипката е висок храст с дъговидно извити клони, покрити със здрави, закривени бодли. Листата са сложни, нечифтоперести, с назъбени листчета. Цветовете са бледорозови до бели, с пет венчелистчета и слаб аромат, цъфтят през май-юни. Плодът („шипка“) е продълговат, лъскаво червен, с месеста обвивка; вътре има много твърди семена, обвити в остри, дразнещи косъмчета.
В България шипката расте из цялата страна – по горски поляни и окрайнини, синори, край пътища, в храсталаци и по каменисти склонове, от низините до планините. Близки видове шипки се събират по същия начин.
Кога и как се събира и суши
- Дрога: узрелите плодове (Rosae pseudofructus); по-рядко – семената.
- Кога: когато плодовете са напълно оцветени в червено, но още твърди – обикновено септември-октомври. Презрелите и измръзнали плодове омекват и се сушат трудно.
- Как: берат се с ръкавици заради бодлите; без дръжките и остатъците от чашката.
- Сушене: цели или разрязани и почистени от семената и косъмчетата, на тънък слой, на сянка и проветриво място или в сушилня при умерена температура. Добре изсушените шипки са твърди, червени до кафеникаво-червени.
- Съхранение: в платнени торби или затворени стъклени буркани, на сухо и тъмно място; мухлясали плодове се изхвърлят.
Как се приготвя
- Отвара: сушени смачкани шипки се заливат със студена вода, кипват и се варят на слаб огън няколко минути, после престояват покрити. Продължителното варене намалява витамин C.
- Запарка в термос: цели или смачкани сушени шипки се заливат с гореща вода в термос и престояват няколко часа или през нощта.
- Прецеждане: задължително през гъста кърпа или няколко пласта марля, за да се задържат косъмчетата – те дразнят устата, гърлото и червата.
- Пресни плодове: почистени от семената – за мармалад, сироп и вино.
- Готов чай: количеството – по указанията на опаковката.
Точни количества за домашна отвара не са дадени тук, защото няма монография на EMA с утвърдена доза за шипката.
При какви оплаквания се използва
Признато от EMA: няма монография на EMA – шипката не е призната като лечебно средство с определено показание. Плодовете са познати като хранителен източник на витамин C.
В народната медицина:
– авитаминоза и хиповитаминоза – през зимата и пролетта
– настинка и грип – топла отвара, често с мед
– пролетна умора и отпадналост след боледуване
– диария – отвара от плодовете
– оплаквания на бъбреците – отвара от семената; при бъбречни болести само след консултация с лекар
При висока температура, задух, продължителна умора или болки в кръста – към лекар; шипковият чай не замества лечение.
Противопоказания и взаимодействия
- Косъмчетата: непрецеденият чай и лошо почистените плодове дразнят устата, гърлото, стомаха и червата – винаги се прецежда през гъста кърпа.
- Бъбречни камъни и бъбречни болести: при продължителна употреба на големи количества – консултация с лекар.
- Диабет: сиропите, мармаладите и сладките от шипки съдържат захар.
- Бременност и кърмене: за концентрирани препарати от шипка няма достатъчно данни – по съвет на лекар.
- Деца: за малки деца чаят се прецежда особено внимателно; при въвеждане – по съвет на педиатър.
- Лекарства: ако приемате лекарства, посъветвайте се с лекар или фармацевт преди продължителна употреба на концентрирани шипкови препарати.
- Алергия: при известна алергия към шипка или рози – не се използва.
Често задавани въпроси
Трябва ли да се махат семената от шипките?
За чай от цели шипки не е задължително, но отварата се прецежда през гъста кърпа. За мармалад и сироп семената и косъмчетата се отстраняват напълно.
Губи ли се витамин C при варене?
Част от него се губи при продължително варене и високата температура. Затова шипките се варят кратко или се запарват в термос.
Кога се берат шипките – преди или след слана?
Най-добре, когато са напълно червени и още твърди – обикновено септември-октомври. Измръзналите плодове са по-сладки, но омекват и се сушат трудно.
Свързани билки и статии
- Арония
- Трендафил – от същия род Rosa
- Как да направим Витаминка – перфектният имуностимулатор
- Какво причинява пролетната умора и как да се преборим с нея
Източници
- Николов, Ст. (ред.) Специализирана енциклопедия на лечебните растения в България. София: Труд, 2006.
- Петков, В. Съвременна фитотерапия. София, 1982.
Информацията е справочна и не замества съвет от лекар или фармацевт.
Обновено: 4 ноември 2026 · Автор: Никола
