Бъзак

Бъзакът (Sambucus ebulus L.) е многогодишно тревисто растение от семейство Бъзови (Caprifoliaceae; в съвременната класификация – Адоксови, Adoxaceae), близък роднина на черния бъз. Бъзакът е отровен – особено плодовете и коренът – и не бива да се бърка с черния бъз (Sambucus nigra), чиито цветове се използват за чай и сироп. В народната медицина бъзакът се използва предимно външно, при ставни болки и отоци; вътрешна употреба не се препоръчва.

Внимание: всички части на бъзака се смятат за отровни, най-вече плодовете и коренът. Плодовете му са черни и лъскави като на черния бъз и са опасни особено за деца. При поглъщане и признаци на отравяне – гадене, повръщане, диария, коремни болки, световъртеж – незабавно към лекар или на тел. 112.

Описание и къде расте

Бъзакът е едро тревисто растение, обикновено 1-2 m високо, което всяка зима загива надземно и напролет израства отново от пълзящото коренище. Образува гъсти туфи и цели обраствания. При стриване листата имат неприятна, остра миризма. Листата са нечифтоперести, с по-тесни и по-многобройни листчета от тези на бъза, с листовидни прилистници в основата. Цветовете са бели, с червеникави до виолетови прашници, събрани в изправени плоски съцветия; цъфтят през лятото. Плодовете са черни лъскави ягоди в изправени гроздове.

В България бъзакът расте из цялата страна – край пътища, по синори, канавки, буренясали места, сечища и горски окрайнини, в низините и предпланините.

Как се различават бъзът и бъзакът:

| | Черен бъз (S. nigra) | Бъзак (S. ebulus) |
|–|–|–|
| Растение | храст или малко дърво с вдървесени клони | трева, загива всяка зима |
| Прашници | жълти | червеникави до виолетови |
| Плодни гроздове | увиснали надолу при зреене | изправени нагоре |
| Миризма | цветовете са приятно ароматни | цялото растение мирише неприятно |

Кога и как се събира и суши

• Дрога в народната медицина: листата, по-рядко коренът и плодовете.
• Домашно бране за вътрешна употреба не се препоръчва – растението е отровно.
• За външна употреба: в народната медицина листата се берат през лятото и се използват пресни или изсушени на сянка.
• Предпазни мерки: при бране – ръкавици; растението се пази далеч от деца; не се суши и съхранява заедно с други билки, за да не се смеси с тях.

Как се приготвя

Бъзакът не се приготвя за пиене у дома. EMA няма монография за бъзака и няма утвърдена безопасна доза.

Външно (народна медицина):
– пресни стрити листа – като компрес върху подути и болезнени стави и натъртвания;
– отвара от листата – за компреси и вани при ставни болки.

Не се нанася върху открити рани и раздразнена кожа; при зачервяване или сърбеж употребата се спира.

Вътрешно – не се препоръчва: в народната медицина са описани отвари от корена като отводняващо и слабително средство, а в някои райони – сладко и сок от плодовете след продължително варене. Тези практики крият риск от отравяне – в домашни условия няма надежден начин да се прецени безопасността.

При какви оплаквания се използва

Признато от EMA: няма монография на EMA – бъзакът няма признато лечебно приложение.

В народната медицина (външно):
– артрит и ставни болки – компреси от листа
– подагра
– ишиас – разтривки и компреси
– навяхвания и натъртвания
– отоци (едем)

В народната медицина (вътрешно – не се препоръчва):
– водянка y задържане на течности – отвара от корена

При подути, зачервени и горещи стави, при силна болка или оток – към лекар.

Противопоказания и взаимодействия

• Вътрешна употреба: не се препоръчва за никого – растението е отровно, особено плодовете и коренът.
• Деца: плодовете приличат на ядливи и са особено опасни за деца; растението не се държи и суши у дома, където има деца.
• Бременност и кърмене: не се използва в никаква форма.
• Кожа: външно може да раздразни кожата; не се нанася върху рани, екзема и раздразнена кожа.
• Лекарства: няма проучвания за взаимодействия; при прием на лекарства и хронични болести – консултация с лекар преди всякаква употреба.
• Токсичност: признаци на отравяне са гадене, повръщане, диария, коремни болки, световъртеж. При поглъщане – незабавно към лекар или на тел. 112; вземете растението със себе си за разпознаване.
• Смесване с бъз: при бране на бъз за сироп или чай всяко растение се проверява – плодовете на бъзака стоят изправени, а растението е трева.

Често задавани въпроси

Бъзак и бъз едно и също ли са?
Не. Черният бъз (Sambucus nigra) е храст или малко дърво с ароматни цветове и увиснали гроздове плодове. Бъзакът (Sambucus ebulus) е трева с неприятна миризма, изправени гроздове и е отровен.

Отровни ли са плодовете на бъзака?
Да – плодовете и коренът се смятат за най-опасните части. Поглъщането им може да предизвика гадене, повръщане и диария; при деца рискът е по-голям.

Може ли да се прави сладко от бъзак?
Не се препоръчва. Въпреки че в някои райони е правено след дълго варене, в домашни условия няма сигурен начин да се прецени дали отровните вещества са безопасни. За сироп и сладко се използва черният бъз.

Свързани билки и статии

• Бъз – черният бъз, с който бъзакът се бърка
• Árnica – също външно при натъртвания
• Recolección y preparación de las hierbas.

Източници

1. Николов, Ст. (ред.) Специализирана енциклопедия на лечебните растения в България. София: Труд, 2006.
2. Петков, В. Съвременна фитотерапия. София, 1982.

Информацията е справочна и не замества съвет от лекар или фармацевт.

Обновено: 4 ноември 2026 · Автор: Никола