Хвощ

Полският хвощ (Equisetum arvense L.) е многогодишно спорово растение без цветове от семейство Хвощови (Equisetaceae). Зелените му стръкове се използват като чай за увеличаване на урината при леки пикочни оплаквания и външно – при повърхностни рани; Европейската агенция по лекарствата (EMA) признава тези употреби за традиционни. Полският хвощ лесно се бърка с отровния блатен хвощ, затова при домашно бране е нужно внимание.

Описание и къде расте

Хвощът е древно спорово растение с дълго пълзящо коренище. Напролет (март-април) излизат кафеникави, неразклонени плодни стръкове с класче на върха, които разпръскват спорите и бързо загиват. След тях се появяват зелените безплодни стръкове – членести, кухи, с прешлени от тънки разклонения, които им придават вид на малка елха. Стъблото е грапаво на пипане заради силициевата киселина в него – в миналото с хвощ са търкали съдове.

В България полският хвощ расте из цялата страна – по влажни ниви, ливади, край реки и канали, по насипи и като плевел в посевите.

Блатен хвощ (Equisetum palustre) – отровен: расте на много влажни и заблатени места. EMA посочва, че той съдържа токсичния алкалоид палустрин и че смесване с него е възможно при бране от неопитни хора. Основни разлики:
– при полския хвощ най-долното членче на всяко разклонение е по-дълго от влагалището (ципестата яка) на стъблото; при блатния е по-късо;
– зелените стръкове на полския хвощ нямат класче на върха; при блатния често има класче на върха на зеления стрък.

Хвощът от аптеката се проверява по Европейската фармакопея, която изключва наличието на палустрин.

Кога и как се събира и суши

• Дрога: зелените безплодни надземни стръкове (Equiseti herba); кафявите пролетни плодни стръкове не се берат.
• Кога: май-юли, в сухо време.
• Как: стръковете се изрязват над земята, далеч от пръскани ниви и замърсени места; всеки стрък се проверява за признаците на блатния хвощ.
• Сушене: на сянка, на проветриво място, на тънък слой; изсушеният хвощ остава зелен.
• Съхранение: в хартиени торби или затворени съдове, на сухо място.

Как се приготвя

Количествата са по монографията на EMA, за възрастни и деца над 12 години.
– Запарка (за увеличаване на урината): 1-4 g нарязан хвощ се залива със 150 ml вряла вода, покрива се, престоява няколко минути и се прецежда. Пие се 3-4 пъти дневно (общо 3-12 g на ден). По време на употреба се пият достатъчно течности.
– Външно (при повърхностни рани): отвара от 10 g нарязан хвощ в 1 l вода – за компреси и промиване, един до няколко пъти дневно.
– Продължителност: традиционно се използва 2-4 седмици; ако оплакванията не отминат за 1 седмица – към лекар.

При какви оплаквания се използва

Признато от EMA (традиционна употреба):
– леки пикочни оплаквания – като допълнение, за увеличаване на урината и промиване на пикочните пътища
– повърхностни рани – външно, като отвара за компреси

В народната медицина още:
– задържане на течности Und едем
– цистит – в смеси с други пикочни билки
– кървене от носа и венците – като стягащо средство
– мокрещи рани – компреси
– крехки нокти, коса и кости – заради силициевата киселина

При температура, болезнено уриниране, спазми, Blut в урината или влошаване – към лекар (по EMA). При рана с признаци на инфекция – също към лекар.

Противопоказания и взаимодействия

• Ограничен прием на течности: при тежки сърдечни или бъбречни болести хвощът не се използва за отводняване (по EMA).
• Деца под 12 години: употребата не е проучена (по EMA).
• Бременност и кърмене: безопасността не е установена и употребата не се препоръчва; при кърмене външно не се нанася върху гърдите (по EMA).
• Тиаминаза: в оценъчния доклад на EMA е посочено, че пресният и сухият хвощ съдържат тиаминаза – ензим, който разгражда витамин B1 (тиамин). У коне е описано отравяне при хранене с хвощ. Продължителна неконтролирана употреба не се препоръчва; при недостиг на витамин B1 – консултация с лекар.
• Калий: при нарушено отделяне на калий от бъбреците – внимание (по оценъчния доклад на EMA).
• Никотин: хвощът може да съдържа следи от никотин; при чувствителност към никотин е възможна алергична реакция.
• Лекарства: EMA не съобщава за взаимодействия; ако приемате отводняващи или други лекарства, посъветвайте се с лекар или фармацевт.
• Странични ефекти: леки стомашно-чревни оплаквания и алергични реакции – обрив, подуване на лицето (по EMA).
• Токсичност: блатният хвощ е отровен – при съмнение растението не се използва.

Често задавани въпроси

Как да различа полския от блатния хвощ?
При полския хвощ най-долното членче на разклоненията е по-дълго от ципестата яка на стъблото, а зелените стръкове нямат класче на върха. Ако не сте сигурни – купете хвощ от аптека.

Колко дълго може да се пие хвощ?
Традиционно 2-4 седмици, 3-4 пъти дневно по 1-4 g (по EMA). Ако оплакванията продължат повече от седмица – към лекар.

Вярно ли е, че хвощът укрепва костите и косата?
Това е народна употреба, свързана със силициевата киселина в растението. EMA не признава такова показание.

Свързани билки и статии

• Brennnesseln
• Löwenzahn
• Мечо грозде – нов запис (партида 3)
• Ягодови листа – нов запис (партида 3)

Източници

1. European Medicines Agency (EMA), HMPC: Equiseti herba – herbal medicinal product. https://www.ema.europa.eu/en/medicines/herbal/equiseti-herba
2. European Medicines Agency (EMA), HMPC: Assessment report on Equisetum arvense L., herba. https://www.ema.europa.eu/en/documents/herbal-report/final-assessment-report-equisetum-arvense-l-herba_en.pdf
3. Николов, Ст. (ред.) Специализирана енциклопедия на лечебните растения в България. София: Труд, 2006.

Информацията е справочна и не замества съвет от лекар или фармацевт.

Обновено: 4 ноември 2026 · Автор: Никола