← Билки от А до ЯЕнциклопедия на Билките
Ранилистът (Betonica officinalis L., Stachys officinalis (L.) Trevis.), известен още като лечебен ранилист, рошовина, хайдушка билка и червен вятър, е многогодишно тревисто растение от семейство Устноцветни (Lamiaceae). В народната медицина надземната му част се пие като отвара при стомашно-чревни оплаквания, главоболие, световъртеж и неспокойствие, а външно се използва за промиване и превързване на рани – откъдето идва и името му. Европейската агенция по лекарствата (EMA) няма монография за ранилиста; употребата е традиционна.
Описание и къде расте
Ранилистът е многогодишно тревисто растение с хоризонтално коренище и изправено, четириръбесто стъбло, високо 30-80 cm. Приосновните листа са събрани в розетка, на дълги дръжки, продълговато сърцевидни, с назъбен (городчат) ръб; стъблените са малко на брой, срещуположни и с по-къси дръжки. Цветовете са яркочервени до розови, двуустни, събрани в гъсто класовидно съцветие на върха на стъблото. Цъфти през юни-август.
В България расте из цялата страна – от морското равнище до около 1400 m надморска височина, по ливади, горски поляни, храсталаци и редки гори.
Кога и как се събира и суши
- Дрога: надземната част (стрък), по-рядко коренът.
- Кога: по време на цъфтежа, юни-август.
- Как: режат се горните облистени части с цветовете, без дебелите долни части на стъблото. При изкопаване на корени се оставят поне половината от добре развитите растения.
- Режим: ранилистът не е защитен вид, но запасите му са ограничени и събирането от природата се регулира. Със заповедта на МОСВ за 2025 г. лечебният ранилист е сред видовете с ограничени количества за събиране. Проверете актуалната заповед преди бране.
- Сушене: на сянка, на проветриво място, на тънък слой.
- Съхранение: в плътни торби или затворени съдове, на сухо и тъмно място.
Как се приготвя
- Отвара: 1 супена лъжица сушена билка се вари в 500 ml вода 5 минути, след което се прецежда. Пие се по 1 винена чаша 2-3 пъти дневно.
- Външно: охладената отвара – за промиване и компреси на рани и драскотини.
- В смеси: в народната медицина ранилистът се комбинира с други билки за стомах и за успокоение.
При какви оплаквания се използва
Признато от EMA: ранилистът няма монография на EMA.
В народната медицина:
– стомашно-чревни оплаквания, лошо храносмилане, диария
– слаб апетит
– главоболие и виене на свят
– безпокойство – като леко успокояващо
– възпаление на бъбреците – само като допълнение, след преглед
– външно – мокрещи рани и драскотини
Внезапно силно главоболие, световъртеж със слабост в крайниците, нарушен говор или зрение, както и болки в кръста с температура изискват спешен преглед – не се лекуват с билки.
Противопоказания и взаимодействия
- Бременност и кърмене: няма достатъчно данни за безопасност – не се препоръчва.
- Деца: безопасността не е проучена – само по съвет на лекар.
- Лекарства: ако приемате лекарства редовно, особено успокоителни или за кръвно налягане, посъветвайте се с лекар или фармацевт.
- Заболявания: при бъбречни заболявания – само след консултация с лекар.
- Рани: дълбоки, замърсени, гнойни или незарастващи рани се преглеждат от лекар; отварата не замества дезинфекцията.
- Продължителност: ако оплакванията не минат за 2 седмици – консултация с лекар.
Често задавани въпроси
Защо растението се казва ранилист?
Заради старата народна употреба – листата и отварата са слагани на рани и драскотини за по-бързо зарастване. Оттам идва и името хайдушка билка.
Може ли ранилист да се бере свободно?
Не е защитен вид, но количествата за събиране от природата се ограничават със заповед на МОСВ. За лична употреба се берат малки количества и се оставят достатъчно растения.
Помага ли ранилистът при главоболие?
В народната медицина се пие отвара при главоболие и световъртеж. Научно потвърдено действие няма; при чести или силни главоболия е нужен преглед.
Свързани билки и статии
- Живовлек – също за рани
- Невен – външно при рани
- Маточина – при неспокойствие
- Събиране и подготовка на билките
Източници
- Българската флора онлайн: Ранилист (Betonica officinalis). https://bgflora.net/families/lamiaceae/betonica/betonica_officinalis/betonica_officinalis.html
- Николов, Ст. (ред.) Специализирана енциклопедия на лечебните растения в България. София: Труд, 2006.
- Петков, В. Съвременна фитотерапия. София, 1982.
Информацията е справочна и не замества съвет от лекар или фармацевт.
Обновено: 4 ноември 2026 · Автор: Никола