← Билки от А до ЯЕнциклопедия на Билките
Киселецът (Rumex acetosa L.), известен още като кози киселец и обикновен щавел, е многогодишно тревисто растение от семейство Лападови (Polygonaceae). Киселите му листа се ядат пресни – в салати, супи и чорби, а в народната медицина се използват за подобряване на апетита, при пролетна умора и при недостиг на витамини. Листата съдържат много оксалова киселина, затова при оксалатни бъбречни камъни и ревматични оплаквания киселецът се ограничава.
Описание и къде расте
Киселецът е многогодишно растение, високо до 1 m, с месест, вретеновиден корен. Долните листа са на дълги дръжки, продълговати, стреловидни – с две насочени назад „ушички” при основата; горните са по-дребни и приседнали. Листата са сочни, с приятен кисел вкус. Цветовете са дребни, зеленикави до червеникави, събрани в метлици на върха на стъблото.
В България киселецът е разпространен из цялата страна – от морското равнище до около 2300 m надморска височина, по ливади, пасища, горски поляни и тревисти места; отглежда се и в градини като листен зеленчук. Цъфти май-юли.
Да не се бърка с лапада – едри видове от същия род с по-големи и по-малко кисели листа, нито с обикновеното киселиче (Oxalis acetosella) – ниско горско растение с листа като на детелина.
Кога и как се събира и суши
- Дрога: листата.
- Кога: за храна – младите листа напролет; в народната медицина листата се берат по време на цъфтежа (май-юли).
- Как: листата се откъсват или режат с ножица; не се берат край пътища и торени ниви.
- Сушене: киселецът не е подходящ за сушене.
- Съхранение: пресните листа издържат около 3 дни в хладилник; бланширани – до 6 месеца във фризер.
Как се приготвя
- Като храна: пресни листа в салата, супа, чорба, пюре или зелен сос; добре е да се хапва с храни, богати на калций (кисело мляко, сирене), които свързват част от оксалатите в червата.
- Отвара (народна рецепта): 1 супена лъжица листа се вари 2 минути в 500 ml вода. Пие се по 1 винена чаша 4 пъти дневно преди хранене.
- Външно: в народната медицина намачкани листа или отвара – при обриви и лишеи по кожата.
При какви оплаквания се използва
Научни данни: EMA и NCCIH нямат монография или fact sheet за киселеца. Националният институт по диабет, храносмилателни и бъбречни болести на САЩ (NIDDK) съветва хората с калциево-оксалатни камъни да ограничават храните, богати на оксалати, и да пият достатъчно вода.
В народната медицина:
– слаб апетит
– пролетна умора, скорбут и авитаминоза
– диария – като стягащо средство
– обриви и лишеи по кожата
– болести на жлъчката и черния дроб – днес не се препоръчва без лекар
Диария с кръв, висока температура или продължителна повече от няколко дни – към лекар.
Противопоказания и взаимодействия
- Бъбречни камъни: при оксалатни камъни в бъбреците и пикочния мехур или склонност към тях – не се използва лечебно, а като храна се ограничава.
- Бъбречни болести: само след консултация с лекар.
- Ревматични оплаквания и подагра: ограничава се.
- Големи количества: много големи количества сурови листа могат да предизвикат отравяне с оксалова киселина; оксалатите намаляват и усвояването на калция.
- Бременност, кърмене и деца: като храна в обичайни количества; лечебни отвари – след консултация с лекар.
- Лекарства: ако приемате лекарства или добавки с калций и желязо, посъветвайте се с лекар или фармацевт.
Често задавани въпроси
Вреден ли е киселецът за бъбреците?
За здрави хора в обичайни количества – не. При оксалатни бъбречни камъни се ограничава, защото съдържа много оксалова киселина. Пийте достатъчно вода и комбинирайте киселеца с храни, богати на калций.
Киселецът и лападът едно и също ли са?
Не. Двете растения са от един род, но лападът има по-едри и по-малко кисели листа. Киселецът е по-дребен и има изразено кисел вкус.
Може ли киселецът да се суши?
Не е подходящ за сушене. Пресните листа се пазят няколко дни в хладилник, а бланшираните – до 6 месеца във фризер.
Свързани билки и статии
- Спанак – също богат на оксалати
- Тученица – друг див листен зеленчук с оксалати
- Коприва – пролетна храна
- Алкално-киселинният баланс и 10 начина за възстановяването му
Източници
- NIDDK (National Institute of Diabetes and Digestive and Kidney Diseases, NIH): Eating, Diet, & Nutrition for Kidney Stones. https://www.niddk.nih.gov/health-information/urologic-diseases/kidney-stones/eating-diet-nutrition
- Николов, Ст. (ред.) Специализирана енциклопедия на лечебните растения в България. София: Труд, 2006.
Информацията е справочна и не замества съвет от лекар или фармацевт.
Обновено: 4 ноември 2026 · Автор: Никола