Здравец

Здравецът (Geranium macrorrhizum L.) е многогодишно ароматно тревисто растение от семейство Здравецови (Geraniaceae). В българската народна медицина листата и коренището му се използват като стягащо средство при разстройство и възпаления в устата и като помощно средство при неспокойствие. Това е предимно традиционна употреба – монография на Европейската агенция по лекарствата (EMA) за здравеца няма, а научните данни са малко.

Описание и къде расте

Здравецът образува гъсти туфи от дълго пълзящо, дебело коренище, от което излизат дълги дръжки с длановидно нарязани, меки и ароматни листа. Цветовете са тъмнорозови до червеникави, с дълги, издадени тичинки; цъфти през пролетта и началото на лятото. Плодът е продълговат, с „клюн“ – оттам и родовото име Geranium (от гр. „жерав“).

В България расте по сенчести каменисти места, скали и сипеи и в светли гори, главно в планините, и масово се отглежда в дворове и саксии. Не трябва да се бърка със „саксийното мушкато“ (Pelargonium), което някъде също наричат здравец.

Здравецът е символ на здраве и дълголетие в българските обичаи – китка здравец се слага в сурвачката, в коледната и сватбената украса, а с вода, в която е потопен здравец, се ръси за здраве.

Кога и как се събира и суши

• Дрога: листата (Geranii macrorrhizi folium) и коренището (Geranii macrorrhizi rhizoma).
• Кога: листата – през пролетта и лятото, по време и след цъфтежа; коренището – напролет или наесен.
• Как: листата се откъсват с част от дръжката; коренището се изкопава, измива се и се нарязва.
• Сушене: на сянка, на проветриво място, на тънък слой.
• Съхранение: в затворени съдове, отделно от други билки заради силния мирис, на сухо и тъмно място.
• Опазване: при събиране от природата се оставя част от туфата, за да се възстанови.

Как се приготвя

Количествата в изворите за народната медицина варират – по указание на фармацевт или билкар.
– Запарка от листа: пие се топла, на малки глътки.
– Отвара от коренище: коренището се вари на тих огън и се прецежда; използва се вътрешно или за гаргара.
– Гаргара и изплакване: с охладена отвара – при възпалени венци y гърло.
– Externamente: компреси с отвара върху дребни рани и раздразнена кожа.
– Етерично (здравецово) масло: използва се в парфюмерията и козметиката; не се приема вътрешно.

При какви оплаквания се използва

В народната медицина:
– диария – заради стягащото действие на дъбилните вещества
– възпалени венци, пародонтоза, гърло – гаргара
– безпокойство и леко напрежение
– хипертония – като помощно средство, без да заменя лекарствата
– дребни рани и раздразнена кожа – външно

Научни данни: проучванията са малко и са предимно лабораторни; няма достатъчно клинични изследвания, които да потвърдят тези употреби.

Разстройство, което продължава повече от 2-3 дни, е с sangre, висока температура или е при малко дете – към лекар.

Противопоказания и взаимодействия

• Бременност и кърмене: няма данни за безопасност – не се препоръчва.
• Деца: вътрешна употреба – само по съвет на лекар.
• Constipación: заради стягащото действие не се използва при склонност към запек.
• Продължителност: вътрешно – кратко; при продължителни оплаквания – консултация с лекар.
• Лекарства: дъбилните вещества могат да намалят усвояването на някои лекарства и на желязото – приема се отделно от тях; ако приемате лекарства, посъветвайте се с лекар или фармацевт.
• Етерично масло: не се приема вътрешно; върху кожата – само разредено, при алергия – не се използва.
• Алергия: силният мирис може да предизвика главоболие или алергия у чувствителни хора.

Често задавани въпроси

За какво се използва здравецът?
В народната медицина – като стягащо средство при разстройство, за гаргара при възпалени венци и гърло и при неспокойствие. Научните данни за тези употреби са малко.

Защо здравецът е символ на здраве?
Името му идва от „здраве“. В българските обичаи китка здравец се слага в сурвачката, на трапезата и в сватбената украса за здраве и дълголетие.

Може ли да се пие чай от здравец всеки ден?
Не е препоръчително за дълго – дъбилните вещества стягат и могат да причинят запек. При продължителни оплаквания е нужна консултация с лекар.

Свързани билки и статии

• Дъбови кори – също стягащо средство
• Té de jardín – гаргара при възпалени венци
• Девесил – нов запис (партида 6)
• Devesil protege el hogar y el amor de las fuerzas del mal – за билките в българските обичаи

Източници

1. Николов, Ст. (ред.) Специализирана енциклопедия на лечебните растения в България. София: Труд, 2006.
2. Петков, В. Съвременна фитотерапия. София, 1982.

Информацията е справочна и не замества съвет от лекар или фармацевт.

Обновено: 4 ноември 2026 · Автор: Никола