Едва ли има друго растение в Европа, което да е използвано по един и същи начин, без значение дали става дума за Скандинавия, Балканите, или Русия.
Според старата традиция многогодишната ароматна трева е била засаждана винаги пред входната врата на къщата. Девесилът притежавал такава очистителна сила, че прогонвал лошите сили и мисли.
Смятало се, че всеки гост, минавайки покрай засадения пред дома девесил, ще бъде изчистен от черни помисли и едва тогава можел да влезе в къщата.
Носи любов
Булките зашивали листенца от девесил в сватбената си рокля, като с това омагьосвали любимия си и вярвали, че ще бъдат обичани цял живот. В стари времена нямало двор, в който да не се засаждал този ароматен храст – гигант сред билките.
Девесилът се появява първи в градинската леха, а на височина може да стигне до два метра. Листата му са зелени през цялото лято, защото винаги избиват нови свежи стъбла. На вкус много прилича на целината, ароматът му е доминантен и не се смесва с други подправки.
Вълшебна сила
Растението е богато на калий, витамини, минерални вещества и ефирни масла. В народната медицина се използва сок или отвара от корените и листата на девесила. Има отхрачващо, тонизиращо и пикочогонно действие.
Укрепва растежа на косата, подобрява апетита, регулира дейността на сърцето, спомага за доброто самочувствието.
Правописна грешка
Латинското название на девесила – levisticum, е резултат от правописна грешка, допусната от светила в древната медицинска наука.
Римският лекар Диоскорид го нарича лигурийска целина – от историческия регион Лигурия в Италия. По-късно друг римски лекар, Гален, изписва погрешно названието като levisticum.
С времето се трансформира още повече, в Германия започва да се свързва с любовната магия и става liebstock, руснаците му дават името любисток.
В българския език се използват няколко наименования за девесила – лющян, селим и северна гръкляноглътка. Според нашата легенда растението е наречено девет сили, или билката, която укрепва организма и дава сили на тялото.
Украинска легенда
Една от най-вълнуващите легенди за девесила има украински корени. Обикновено в букетите на девойките и цветните венчета, които украсявали главите им, се смесвали девесил – любисток, и метличина – васильок. Легендата разказва, че някога живеели много красиви птици от вида любисток и васильок. Заради ярките им пера започнало тяхното масово унищожение. Две от тях успели да се скрият от хорското зло в най-дълбоките горски дебри. Хората ги нарекли любисток и васильок, а с времето започнали да се възхищават на тяхната преданост и дружба. Когато птиците един ден си отишли от живота, се превърнали в цветя, които получили и същите имена.
За девесила се смята, че е билка на верността и пази истинските чувства от забрава.
При заболявания
Ако ви боли силно глава, вземете няколко листенца девесил и ги смачкайте между пръстите си. Наложете меката листна маса на слепоочията си, ще почувствате успокоение и то най-вече заради въздействието на аромата.
При алкохолна зависимост се препоръчва следното: в 250 грама водка се слагат нарязани на дребно корени от девесил и две листенца дафинов лист, оставя се да престои 15 дни, след това се пие малко количество. Твърди се, че предизвиквал отвращение от алкохола.
При ангина: в 400 грама горещо прясно мляко се пускат да се варят две-три клончета девесил. Отварата се пие гореща в продължение на няколко дни.
Девесилът не се препоръчва по време на бременност.
За здрава и гъста коса се прави настойка с около две супени лъжици, които се слагат във водата, и с нея се облива косата при миене. Може да се сложат листа или настойка във ваната, действа успокояващо.
Девесилът е подходяща подправка за рибни ястия, телешка супа с картофи и за блюда с агнешко.
Източник: www.anna.bg
