Трендафил (маслодайна роза) - за какво помага по EMA

← Билки от А до Я Енциклопедия на Билките

Трендафилът, или маслодайната роза (Rosa damascena Mill.), е бодлив храст от семейство Розоцветни (Rosaceae), символ на България и суровина за розовото масло. Сушените венчелистчета се ползват за жабурене при възпалена уста и гърло и за компреси при раздразнена кожа, а като ароматен чай – в народната медицина. Европейската агенция по лекарствата (EMA) признава розовите венчелистчета за традиционно билково средство при леки възпаления на лигавицата на устата и гърлото и при леки кожни възпаления.

Понякога трендафилът погрешно се отъждествява с многоцветната, или японската, роза (Rosa multiflora). В българските билкови справочници „трендафил“, „гюл“ и „маслодайна роза“ са имена на Rosa damascena.

Описание и къде расте

Маслодайната роза е храст, висок обикновено 1-2 m, със стъбла, покрити с извити бодли. Листата са сложни, перести, от 5-7 яйцевидни листчета с назъбен ръб. Цветовете са средно едри, розови, полупълни, с много венчелистчета и силен, характерен аромат. Цъфти веднъж годишно, обикновено от средата на май до средата на юни. Плодовете са червени, подобни на шипки.

В България маслодайната роза се отглежда в големи насаждения в Розовата долина – между Стара планина и Средна гора, около Казанлък, Карлово и Стрелча, а също в градини из цялата страна. Произходът ѝ е от Близкия изток; у нас се култивира от няколко века. В монографията на EMA са включени три вида рози с еднаква употреба – маслодайна (R. damascena), френска (R. gallica) и столистна (R. centifolia).

Кога и как се събира и суши

Дрога: венчелистчетата (Rosae flos).
Кога: по време на цъфтежа, май-юни, рано сутрин, когато цветовете току-що са разцъфнали и ароматът е най-силен.
Как: цветовете се откъсват на ръка, а венчелистчетата се отделят от чашката. Берат се само от непръскани с препарати растения.
Сушене: на сянка, на проветриво място, на тънък слой, бързо – за да запазят цвета и аромата си.
Съхранение: в затворени стъклени съдове, на сухо, тъмно и хладно място.

Как се приготвя

Количествата са по монографията на EMA, за възрастни и деца над 12 години.
– Жабурене (уста и гърло): 1-2 г изсушени венчелистчета се заливат с 200 мл вряла вода, покриват се и след няколко минути се прецеждат. С хладката запарка се жабури до 3 пъти дневно.
– Компрес (кожа): същата запарка – 1-2 г на 200 мл вряла вода; с нея се напоява чиста марля и се поставя върху раздразнената кожа до 3 пъти дневно.
– Розова вода: продукт от дестилацията на розовото масло; в народната козметика се ползва за измиване и тонизиране на лицето.
– Чай за пиене: в българската народна медицина розовите листенца се пият и като ароматен чай – виж „Народни рецепти“.

При какви оплаквания се използва

Признато от EMA (традиционна употреба, над 12 години):
– леки възпаления на лигавицата на устата и гърлото – фарингит, възпалени венци, гърло
– леки кожни възпаления – кожа, дерматит

В народната медицина още:
– запек – лек слабителен чай от листенцата
– суха и раздразнена кожа на лицето – измиване с чай или розова вода
– лош дъх – жабурене
– кашлица и болести на дихателните пътища – в смеси

Народни рецепти

Рецептите по-долу са от българската народна медицина и не са проверени научно.

При запек (по Петър Димков): Димков препоръчва чай от розови листенца – 2 супени лъжици се запарват с 500 мл вряла вода, киснат 20 минути и се прецеждат. Пият се по 1-2 чаши на ден, подсладени с мед.
За суха кожа на лицето (по Петър Димков): сухото лице се измива с чай от розови листа вместо със сапун, спирт или одеколон, които допълнително изсушават кожата.
Ароматен чай (по Петър Димков): в списъка си с „вегетариански чайове“, които могат да заменят черния чай, Димков посочва трендафила (гюла) – от венечните листенца се получава ароматен и приятен чай.
Вместо вода (по Васил Канисков): при някои болести на дихателните пътища и при нарушено храносмилане Канисков препоръчва през деня да се пие отвара от цвят на българска роза вместо вода. Това е допълнение към лечението, назначено от лекар.

Противопоказания и взаимодействия

Свръхчувствителност: не се използва при алергия към рози (по EMA).
Деца под 12 години: не се препоръчва поради липса на данни (по EMA).
Бременност и кърмене: безопасността не е установена – не се препоръчва (по EMA).
Лекарства: не са съобщени взаимодействия (по EMA).
Продължителност: ако оплакванията продължат повече от 1 седмица, е нужна консултация с лекар (по EMA).
Розово масло: етеричното масло е силно концентрирано – не се пие и не се нанася неразредено върху кожата.
Градински рози: цветовете от цветарски магазини и паркове често са третирани с препарати – за чай и козметика се използват само рози от чисти, непръскани насаждения.

Често задавани въпроси

Трендафил и роза едно и също ли са?
Да. „Трендафил“ (от гръцки) и „гюл“ (от турски) са народни имена на розата. В билкарството у нас под трендафил се разбира маслодайната роза (Rosa damascena).

Може ли да се пие чай от рози?
В българската народна медицина розовите листенца се пият като ароматен чай. EMA признава розата само за жабурене и компреси, не за пиене.

Каква е разликата между розова вода и розово масло?
Розовото масло е етеричното масло на розата – силно концентрирано, получава се с дестилация. Розовата вода е водата, която остава при дестилацията; тя е мека и се ползва за лице и в сладкарството.

Свързани билки и статии

Шипка – също от рода Rosa
Лайка – също за жабурене
Възпалено гърло: 6 гаргари и чайове
Билки за кожата

Източници

European Medicines Agency (EMA), HMPC: Rosae flos – herbal medicinal product. https://www.ema.europa.eu/en/medicines/herbal/rosae-flos
Димков, П. Българска народна медицина. Т. I-III. София: БАН, 1977-1982.
Канисков, В. Съкровищница на българската народна медицина. Т. II, 2013; т. III, 2015.
Николов, Ст. (ред.) Специализирана енциклопедия на лечебните растения в България. София: Труд, 2006.

Информацията е справочна и не замества съвет от лекар или фармацевт.