Лайка – Matricaria chamomilla L
Български народни наименования:Белиочи,Болиоч,Подрумче,Енево цвете, Роман, Папачка, Бяла рада, Въртипоп, Друмиче, Бяла ку- кулайка, Лай-лайкучка, Боливач, Попадийка, Белоочица и др.
Разпространение. Европа, Сибир, Кавказ, Далечния изток, Азия, Балканския полуостров, Иран, Северна Америка, пренесена в Австралия.
Находища. У нас лайкучката расте по поляните и пасищата, по- край пътища и друмища, обича местата на пресушените блата. В планинските райони медицинската почти не се среща, там вирее кучешката лайка. Растението може да се култивира!
Описание. Едногодишно тревисто растение, със стъбло, високо до 20–30, рядко 50 см, силно разклонено. Коренището е тънко, разклонено, тъмнокафяво. Листата са двойно- и трой- но- перестонарязани на тесни дялове. Цветовете са много- бройни, събрани в средно едри кошнички, наредени на общо цветно ложе, което е силно изпъкнало, отвътре конично и кухо. Периферните цветовете са езичести, бели, а вътрешните – тръбести и жълти. Цветното легло е без прицветници. Плодовете са дребни, ръбести, с тънки ребра откъм въ- трешната си страна, без хвърчилка, кафяво-зелени семки
Важно! – Билката може да се сбърка с няколкото разновидности от рода Антемис и Хризантемум, които, за разлика от истинската Лайка, имат твърди, плоски главички, при раз- рез са плътни и нямат характерната приятна миризма – Немиризливата (Matricaria inodora L.) и Кучешката (Anthemis cotula L.) лайка.
Цветното дъно на лайката отвън е меко, а отвътре – кухо. При всички други видове дъното е плътно и твърдо.
Употребяема част. Цветните кошнички.
Време на събиране. Май–юли.
Химичен състав. Съдържа етерично масло с главна съставка сесквитерпена хамазулен, флавоноиди, гликозида апиин, холин, смоли, фитостерин, танини, други гликозиди, слузни вещества, глицериди на мастните киселини, восъци, витамин С, провитамин А, силицилова киселина, минерални соли и др.
Лечебно действие. Противовъзпалително, стимулира успокояването на централната нервна система, за успокояване на горните дихателни пътища, болкоуспокоително, пикочогонно.
Употреба.
Вътрешно: При простудни заболявания, катари на гор- ните дихателни пътища, възпалени сливици, висока температура. Гастрит, колит, анемия, главоболие, безсъние, задух. При болки в зъбите, стоматит и гингвинит. Ревматизъм, шипове, подагра, газове, алергия.
Външно: Компреси при мокри екземи, кожни обриви, лишеи, незаздравяващи рани, хемороиди, косопад, бяло течение, изгаряния от рентгенови лъчи, потене на краката, гъбички в устата.
Начин на употреба. Две супени лъжици дрога се залива с 500 мл вряща вода, оставя се да изстине и се изпива на два-три пъти през деня, преди храна. Може да се направи и използва и сту- ден воден извлек: 5 супени лъжици билка се залива с 500 мл вода, кисне 8–16 часа – доза за 2 дни. Удачна е и направата на спиртна тинктура: доза 3 : 10 – дрога : спирт (или ракия). Кисне 15–20 дни, приема се 15–20 капки в малко вода, преди храна. Външно се ползва отварата от дрогата като лапи за налагане при възпалени очи или проблеми със зрението, рани, екземи, за гаргара и др.
Билката в българското лечителско изкуство и традиция. Билката има из ключително широка употреба в народната медицина. Отвара от лайка се пие при болки в стомаха, червата, пикочния мехур, гърлобол, сърдечна невроза, за пречистване на кръвта, малокръвие, болна жлъчка. Чай от лайка е ефикасен лек против настинка. При бяло течение и напукани зърна на кърмачка се прави промивка с отвара от лайка. Билката се дава безпроблемно и на кърмачета, и на деца. Лапи от билката се ползват при отоци, гнойни и трудно зарастващи рани, лишеи, циреи. При болки в гърлото, зъбите и рани в устата се прави жабуркане с отвара. Със суха билка се накадяват с предпазна цел добитъкът и домът.
Български 
English 
Deutsch 
Русский 
Español