Канелата (Cinnamomum verum J. Presl, syn. Cinnamomum zeylanicum) е изсушената кора на вечнозелено тропическо дърво от семейство Лаврови (Lauraceae). Използва се като подправка и като чай при подуване, газове и леки спазми в корема. Европейската агенция по лекарствата (EMA) признава кората на цейлонската канела за традиционно билково средство при леки спазматични стомашно-чревни оплаквания и при лека диария при възрастни. Касията – по-евтината и по-разпространена „канела“ в магазините – съдържа повече кумарин, който при продължителна употреба натоварва черния дроб.
Описание и къде расте
Цейлонската канела е вечнозелено дърво или храст с кожести, яйцевидни листа с три изпъкнали жилки и дребни жълтеникави цветове. В култура се държи като храст: младите издънки се режат и от тях се бели кората. Изсушената вътрешна кора се навива на тънки многослойни тръбички („пури“) – светлокафяви, крехки, със сладък и мек аромат.
Канелата не расте в България – отглежда се в Шри Ланка (стария Цейлон, откъдето идва името), Южна Индия и други тропически страни. Под името „канела“ се продава често и касията (Cinnamomum cassia, Cinnamomum aromaticum) от Китай, Виетнам и Индонезия. Касията се познава по по-дебелата, твърда кора, навита на едно ниво, с по-тъмен червенокафяв цвят и по-лют вкус. Смляната канела без надпис за вида обикновено е касия.
Кога и как се събира и суши
- Дрога: кората (Cinnamomi cortex) – сушената кора от издънките на цейлонската канела, без външния корков слой.
- Как се добива: издънките се режат, кората се бели на ивици, външният слой се изстъргва, а вътрешният се оставя да изсъхне и се навива на тръбички.
- Сушене: на сянка; по време на сушенето кората потъмнява и се навива.
- Съхранение: в плътно затворени стъклени съдове, на тъмно и сухо място. Пурите пазят аромата си по-дълго от смляната канела.
Как се приготвя
Количествата са по монографията на EMA за кората на цейлонската канела (възрастни).
– Чай (запарка): 0,5-1 g натрошена кора се залива с вряла вода, покрива се, престоява няколко минути и се прецежда. Пие се до 4 пъти дневно.
– Тинктура (готов продукт): 2-4 ml дневно.
– В кухнята: щипка смляна канела в каша, мляко, ябълки, компот, греяно вино – като подправка, в обичайни количества.
Дозите по EMA се отнасят за цейлонската канела. За касията EMA не дава такива дози, а заради кумарина тя не е подходяща за дълъг ежедневен прием в лечебни количества. Етеричното масло от канела дразни кожата и лигавиците – не се приема вътрешно и не се нанася неразредено.
При какви оплаквания се използва
Признато от EMA (традиционна употреба, възрастни):
– леки спазматични стомашно-чревни оплаквания – спазъм, подуване, газове в червата
– лека диария – при това първо се възстановяват течностите
Научни данни (NCCIH, NIH): изследванията за канела при диабет и отслабване са трудни за оценка, защото често не е ясно кой вид и коя част от растението е изпитвана. Не е ясно дали добавките с канела помагат при диабет; те не заменят лечението.
В народната медицина още:
– лошо храносмилане и апетит – щипка канела в храната
– грип и настинка – в топли напитки с мед и лимон
– болезнена менструация – топъл чай с канела (дисменорея)
При диария, която продължава повече от 2 дни, повтаря се или е с кръв, и при стомашни оплаквания над 2 седмици – към лекар (по EMA).
Противопоказания и взаимодействия
- Касия и кумарин: касията съдържа кумарин, свързан с увреждане на черния дроб; цейлонската канела съдържа само следи от него. Продължителната употреба на касия може да е проблем за чувствителни хора, например с чернодробно заболяване (NCCIH). Обичайните количества като подправка обикновено не са проблем.
- Чернодробни болести: при болен черен дроб – не се приема касия в лечебни количества и не се пият добавки без лекар.
- Алергия: не се използва при свръхчувствителност към канела или към перуански балсам (по EMA).
- Деца и юноши под 18 години: лечебната употреба не се препоръчва (по EMA); като подправка в храната – да.
- Бременност и кърмене: като подправка в храната – да; лечебни количества не се препоръчват (по EMA). Според NCCIH по-големи количества цейлонска канела по време на бременност се смятат за небезопасни.
- Лекарства: ако приемате лекарства, посъветвайте се с лекар или фармацевт (NCCIH); при диабет добавките с канела не се комбинират с лекарствата за кръвна захар без лекар.
- Продължителност: при стомашно-чревни оплаквания – ако не минат за 2 седмици, при диария – за 2 дни, е нужна консултация с лекар (по EMA).
Често задавани въпроси
Каква е разликата между цейлонска канела и касия?
Цейлонската канела (Cinnamomum verum) е с тънка, многослойна и крехка кора и почти без кумарин. Касията (Cinnamomum cassia) е с дебела, твърда кора, по-лют вкус и повече кумарин. Монографията на EMA се отнася за цейлонската канела.
Вредна ли е канелата за черния дроб?
В обичайни количества като подправка – обикновено не. Рискът е при продължителен прием на касия в големи количества или като добавка, особено при хора с чернодробно заболяване (NCCIH).
Сваля ли канелата кръвната захар?
Данните не са ясни – NCCIH посочва, че не е установено дали канелата помага при диабет. Не спирайте и не променяйте лекарствата за диабет без лекар.
Свързани билки и статии
- Карамфил – нов запис (партида 6), също тропическа подправка
- Джинджифил – нов запис (партида 5)
- Индийско орехче
- Мед
Източници
- European Medicines Agency (EMA), HMPC: Cinnamomi cortex – herbal medicinal product. https://www.ema.europa.eu/en/medicines/herbal/cinnamomi-cortex
- NCCIH (National Center for Complementary and Integrative Health): Cinnamon: Usefulness and Safety. https://www.nccih.nih.gov/health/cinnamon
- Николов, Ст. (ред.) Специализирана енциклопедия на лечебните растения в България. София: Труд, 2006.
Информацията е справочна и не замества съвет от лекар или фармацевт.
Обновено: 4 ноември 2026 · Автор: Никола
