← Билки от А до ЯЕнциклопедия на Билките
Шапичето (Alchemilla vulgaris L. s.l.), известно още като цариче, левска стъпка, длановка и сърцеболово биле, е многогодишно тревисто растение от семейство Розоцветни (Rosaceae). Надземната част съдържа дъбилни вещества и в народната медицина се използва като стягащо средство – вътрешно при диария и обилна менструация, а външно за гаргара при възпалена уста и за промиване на рани. Европейската агенция по лекарствата (EMA) няма монография за шапичето, затова употребата му се основава на традицията.
Описание и къде расте
Шапичето е ниско растение, високо 10-50 cm, с късо коренище. Приосновните листа са с дълги дръжки, бъбрековидни до кръгли, с 7-11 плитки, назъбени дяла – приличат на разтворена длан или на дамско шапче, оттам идват имената „шапиче” и „длановка”. По листата сутрин често се събират капки роса. Цветовете са дребни, жълтозелени, без венчелистчета, събрани в рехави съцветия.
Под името Alchemilla vulgaris се обединяват много сродни видове, които трудно се различават. В България растат във влажни места, торфища и край потоци във всички планини, над 1000 m надморска височина. Цъфтят през юни-юли. Видът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Кога и как се събира и суши
- Дрога: надземната част (Alchemillae herba).
- Кога: по време на цъфтежа, от май до септември.
- Как: стръковете с листата се отрязват над земята, в сухо време.
- Сушене: на сянка, на проветриво място, на тънък слой.
- Съхранение: в затворени съдове или хартиени торби, на сухо и тъмно място.
Как се приготвя
EMA няма утвърдена доза за шапичето. Количеството за чай се взема от указанието на опаковката от аптека или билкария, или по съвет на фитотерапевт.
– Запарка: сушената билка се залива с вряла вода, покрива се, престоява и се прецежда; пие се между храненията.
– Гаргара и промивки (външно): по-концентрирана запарка, охладена – за гаргара при възпалена уста и венци и за промиване на рани. Не се пие.
– В смеси: в народната медицина шапичето често влиза в „женски” чайове заедно с бял равнец и овчарска торбичка.
При какви оплаквания се използва
Признато от EMA: няма монография на EMA.
В народната медицина (вътрешно):
– диария – заради стягащото действие
– обилна менструация (менструация, проблеми) и други женски болести
– възпаления на стомаха и червата, колики
– хемороиди
В народната медицина (външно):
– гаргара при възпаление на устата и венци
– трудно зарастващи рани и абсцес
– бяло течение – промивки
Обилна или нередовна менструация, кървене между циклите, кръв в изпражненията и диария повече от няколко дни изискват преглед при лекар – шапичето не замества лечението.
Противопоказания и взаимодействия
- Бременност и кърмене: не се използва без лекар – няма данни за безопасност.
- Деца: няма данни за вътрешна употреба при деца – по съвет на лекар.
- Анемия: дъбилните вещества намаляват усвояването на желязото – при анемия само за кратко и по съвет на лекар.
- Лекарства: няма описани взаимодействия, но дъбилните вещества могат да намалят усвояването на други лекарства – чаят и лекарствата се приемат с няколко часа разлика.
- Стомах: по-големи количества могат да раздразнят стомаха, а продължителният прием – да доведе до запек.
- Продължителност: при диария, която не минава за няколко дни, или при кървене – към лекар.
Често задавани въпроси
Защо шапичето се нарича „женска билка”?
Защото в народната медицина се пие при обилна менструация и други женски оплаквания. Това е традиционна употреба – EMA няма монография за шапичето, а причината за обилното кървене трябва да се изясни от лекар.
Може ли шапиче при бременност?
Не се препоръчва без лекар – няма данни за безопасност по време на бременност и кърмене.
Шапиче и цариче едно и също ли са?
Да. „Цариче”, „левска стъпка” и „длановка” са други имена на същото растение – Alchemilla vulgaris.
Свързани билки и статии
- Овчарска торбичка – също при обилна менструация
- Бял равнец – в „женски” чайове
- Дъбови кори – също стягащо, за гаргара
- Събиране и подготовка на билките
Източници
- Николов, Ст. (ред.) Специализирана енциклопедия на лечебните растения в България. София: Труд, 2006.
- Петков, В. Съвременна фитотерапия. София, 1982.
Информацията е справочна и не замества съвет от лекар или фармацевт.
Обновено: 4 ноември 2026 · Автор: Никола