Энциклопедия трав

Полският хвощ (Equisetum arvense) е спорово растение от семейство Хвощови. EMA го признава за традиционно средство за увеличаване на урината при леки пикочни оплаквания и външно при повърхностни рани. Да не се бърка с отровния блатен хвощ.

Шипката (Rosa canina) е бодлив храст от семейство Розоцветни. Плодовете ѝ се пият като чай или отвара – традиционно при умора, настинка и като източник на витамин C. Косъмчетата в плодовете дразнят, затова чаят се прецежда добре.

Мента (Mentha × piperita) е ароматна билка от семейство Устноцветни. Листата се пият като запарка при подуване, газове и тежест след хранене.

Мечото грозде (Arctostaphylos uva-ursi) е вечнозелено храстче от семейство Пиренови. EMA признава листата му за традиционно средство при леки повтарящи се инфекции на долните пикочни пътища при възрастни жени – не повече от 1 седмица.

Невен (Calendula officinalis) е градинско растение от семейство Сложноцветни с оранжеви цветове. Цветовете се използват външно – като компрес и мехлем при леки кожни възпаления и малки рани, и като гаргара при възпалено гърло.

Розмаринът (Rosmarinus officinalis) е вечнозелен ароматен храст от семейство Устноцветни. EMA признава листата за традиционно средство при лошо храносмилане и леки спазми, а като добавка за вана – при леки мускулни и ставни болки.

Исоп (Hyssopus officinalis) е ароматен полухраст от семейство Устноцветни. Запарката от стръка се използва традиционно при кашлица и лошо храносмилане. Етеричното масло може да предизвика гърчове – не при епилепсия и бременност.

Липата (Tilia) е дърво от семейство Липови, чиито цветове се пият като чай. EMA признава липовия цвят за традиционно средство при симптоми на настинка и при леки симптоми на психическо напрежение.

Бъзакът (Sambucus ebulus) е отровно тревисто растение от семейство Бъзови, различно от черния бъз. Плодовете и коренът са отровни. В народната медицина се използва главно външно; вътрешна употреба не се препоръчва.

Бяла имела (Viscum album) е вечнозелено полупаразитно растение по клоните на дърветата. В народната медицина се използва при високо кръвно, но е отровна – вътрешно само като лекарство и по лекар. Не е доказано средство срещу рак.