Кукуряк

Разпространение: В Централна и Югоизточна Европа, Средиземномо- рието, Югозападна Азия, Кавказ.

Находища: У нас билката се среща из храсталаците и поляните на пла- нините и предпланините, по сенчести места и широколистни гори, почти навсякъде в страната, докъм 1800 м н. в.

Описание на билката: Многогодишно, тревисто растение с късо, поч- ти черно коренище. От него всяка година излиза само едно изправено, жълтозелено, цветоносно стъбло, високо до 50 см. То е разклонено и е с листа само на върха, а в основата си е обвито с няколко продълговато яй- цевидни, тъмни люспи. Приосновният лист е длановиден, нарязан на 7-16 дяла, с дръжка, често презимуващ. Стъблените листа са по-дребни и при- седнали. Цветовете са едри, с диаметър до 7 см, жълтозелени, полукъл- бовидни, ароматни, обикновено по 2-4 на всяко стъбло. Имат правилен околоцветник, съставен от 5 свободни, венчевидни чашелистчета. Венче- листчетата са десетина на брой и са видоизменени в малки фуниевидни нектарници, които са разположени в основата на венчевите чашелистче- та. Плодниците са 3 до 8 на брой, зелени, в основата са сраснали. Плодът е съставен от 3-8 плодчета мехунки, всяко завършващо с дълго носче.

Употребяема част: Коренището.

Време на събиране: април-септември. Според някои автори трябва да се събира по време на узряване на семената: юни-август

Химичен състав: Не е окончателно уточнен. Установено е съдържани- ето на глюкозидите хелеборин и хелебореин, сапонини, нишесте, калцив фосфат, горчиви вещества, мазнини, етерично масло и др.

Терапевтический эффект: Засилва сърдечната дейност, успокоява нервната система, действа слабително и пикочогонно. Има практически данни за противораково действие.

Использование:

Внимание: Дрогата е отровна! Натрупва се в организма!

Намира приложение при менингит, жълтеница, воднянка, туберкулоза, запек, краб. Внешне: ползва се отвара при косопад, пърхот, гнойни рани, хемороиди.

Начин на употреба: Само външно! От ситно нарязаните корени се слага една кафена лъжичка в 500 мл вода, ври 5 мин., кисне 30 мин. Правят се фрикции на кожата и косата на главата. [1]

Билката в Българското лечителско изкуство и традиция: Отвара от корени на Кукуряк се пие само от възрастни и то в малки дози при маясъл, запек, кашлица, бодеж, туберкулоза. Външно се използва за промиване на рани. Със сварени корени се правят топли бани при ревматизъм, краста, въшки и се мият косите при пърхот и косопад. В народната ветеринарна медицина се ползват корени от Кукуряк против болестта «спореж» по жи- вотните. Нарязаното на ситно коренище се слага и в храната на добитъка за усилване.

Напролет, когато децата видят първия Кукуряк, пеят: «Кукуруже реже, майка ти се реже, баща ти се колье.» Откъсват стръкче от него като го на- ричат и изпращат всички болести през годината да се махнат от хората и да отидат при Кукуряка. Растението не се сади в градина и не се внася вкъщи, защото има поверие, че кокошките ще спрат да носят. Стръкове от Кукуряк се ползват в обредните народни практики.