Сладник

Сладникът, или женското биле (Glycyrrhiza glabra L.), е многогодишно тревисто растение от семейство Бобови (Fabaceae). Коренът му има силно сладък вкус и се пие като чай при кашлица и при парене и тежест в стомаха. Европейската агенция по лекарствата (EMA) признава сладниковия корен за традиционно билково средство като отхрачващо при кашлица от настинка и при храносмилателни оплаквания, включително парене и лошо храносмилане – само за възрастни и за кратко. При продължителна употреба или големи количества сладникът повишава кръвното налягане, задържа течности и понижава калия в кръвта.

Описание и къде расте

Сладникът е многогодишно растение с изправени, разклонени стъбла, високи около метър. Листата са нечифтоперести, с няколко двойки яйцевидни, леко лепкави листчета. Цветовете са дребни, бледовиолетови, като на бобовите растения, събрани в изправени гроздовидни съцветия в пазвите на листата. Плодът е къс, сплескан боб. Под земята има дебело, дълго и разклонено коренище с много странични корени и пълзящи подземни издънки; отвън е кафяво, а отвътре жълто, жилаво и сладко.

В България голият сладник се среща рядко – по влажни, песъчливи места в низините, най-вече край Дунав. Поради малкото находища преди събиране проверете дали растението не е под защита или със специален режим на ползване. Суровината в аптеките и билкарниците обикновено е внос.

Кога и как се събира и суши

• Дрога: коренът и подземните издънки (Liquiritiae radix).
• Кога: наесен, след като надземната част увехне, или рано напролет; от растения на няколко години.
• Как: корените се изкопават, почистват се от пръстта, измиват се бързо и се нарязват на парчета; по-дебелите се разцепват.
• Сушене: на сянка, на проветриво място или в сушилня при умерена температура.
• Съхранение: в затворени съдове, на сухо място.

Как се приготвя

Количествата са по монографията на EMA, само за възрастни.
– Запарка при парене и лошо храносмилане: 1,5-2 g нарязан корен се заливат със 150 ml вряла вода, покриват се, престояват няколко минути и се прецеждат. Пие се по 1 чаша след хранене, 2-4 пъти дневно (общо 3-8 g корен на ден). Не повече от 4 седмици.
– Запарка при кашлица от настинка: 1,5-4,5 g нарязан корен в 150 ml вряла вода, 2-3 пъти дневно (общо 3-13,5 g на ден).
– В смеси: коренът често влиза в чайове за кашлица със слез, лечебна ружа и тимьян, и подслажда горчиви билкови смеси.
– Не се комбинира с други продукти със сладник – бонбони, лакрица, сиропи, ако вече приемате лекарство или чай от сладник (по EMA).

При какви оплаквания се използва

Признато от EMA (традиционна употреба):
– кашлица от настинка – като отхрачващо
– храносмилателни оплаквания, включително парене и лошо храносмилане (диспепсия)

В народната медицина още:
– бронхит – в чайове за кашлица
– гастрит и хиперацидитет – при болки и парене в стомаха трябва да се направи преглед
– запек – като леко слабително в смеси

Ако храносмилателните оплаквания продължат повече от 2 седмици, а кашлицата – повече от 1 седмица, или се появи задух, температура или гнойни храчки – към лекар (по EMA).

Противопоказания и взаимодействия

• Високо кръвно налягане: не се препоръчва при хипертония (по EMA) – сладникът може да повиши кръвното налягане и да отслаби действието на лекарствата за кръвно.
• Сърце, бъбреци, черен дроб, нисък калий: не се препоръчва при сърдечно-съдови, бъбречни и чернодробни заболявания и при нисък калий в кръвта (по EMA). NCCIH предупреждава, че при такива заболявания дори малки количества глициризин – сладкото вещество в корена – са свързвани с тежки нежелани ефекти.
• Диуретици, дигоксин, кортикостероиди, слабителни: не се приема заедно с отводняващи лекарства (диуретици), сърдечни гликозиди (дигоксин), кортикостероиди, стимулиращи слабителни и други лекарства, които могат да нарушат солевия баланс (по EMA).
• Други лекарства: сладникът може да намали действието на някои лекарства, които се разграждат в черния дроб (по EMA) – при редовен прием на лекарства е нужна консултация с лекар или фармацевт.
• Бременност: не се препоръчва (по EMA), също при жени в детеродна възраст, които не използват контрацепция. Според NCCIH големи количества сладник по време на бременност са опасни и могат да увеличат риска от преждевременно раждане.
• Кърмене: не се препоръчва (по EMA).
• Деца и юноши под 18 години: не се препоръчва – безопасността не е установена (по EMA).
• Продължителност: не повече от 4 седмици (по EMA).
• Предозиране: при употреба повече от 4 седмици или в големи количества са описани задържане на течности, нисък калий, високо кръвно налягане, нарушения на сърдечния ритъм и тежко увреждане на мозъка от високо кръвно (по EMA). NCCIH посочва и случаи на спиране на сърцето.
• Свръхчувствителност: при алергия към сладник не се използва (по EMA).

Често задавани въпроси

Вдига ли кръвното женското биле?
Да, може. Глициризинът в корена задържа натрий и вода и понижава калия – при продължителна употреба или големи количества кръвното се повишава. При хипертония EMA не препоръчва сладник.

Колко време може да се пие чай от сладник?
По EMA – не повече от 4 седмици, само от възрастни, по 1,5-2 g корен на 150 ml вода 2-4 пъти дневно при храносмилателни оплаквания. Ако оплакванията продължат повече от 2 седмици – към лекар.

Опасни ли са бонбоните с женско биле (лакрица)?
Като хранителна съставка сладникът по принцип се смята за безопасен (по NCCIH), но редовното ядене на големи количества може да повиши кръвното и да понижи калия. При хипертония, сърдечни и бъбречни болести, и ако вече пиете чай или лекарство със сладник, се избягват (по EMA).

Свързани билки и статии

• Лечебна ружа – нов запис (партида 6), при кашлица
• Исоп – също при кашлица
• Мента – при лошо храносмилане
• Как использовать травы

Източници

1. European Medicines Agency (EMA), HMPC: Liquiritiae radix – herbal medicinal product. https://www.ema.europa.eu/en/medicines/herbal/liquiritiae-radix
2. NCCIH (National Center for Complementary and Integrative Health): Licorice Root: Usefulness and Safety. https://www.nccih.nih.gov/health/licorice-root
3. Николов, Ст. (ред.) Специализирана енциклопедия на лечебните растения в България. София: Труд, 2006.

Информацията е справочна и не замества съвет от лекар или фармацевт.

Обновено: 4 ноември 2026 · Автор: Никола